Преди седмица / Кора и Ерик

Кора вървеше по коридорите на двореца. Това беше нейната задача. Да търсеше, да следеше. Трябваше да бъде предпазлива, наблюдателна. Все неща, които можеше в съвършенство. Все пак на това бе учена, а тя не си спестяваше уроците, никога. Новото я привличаше особено много. Беше толкова любопитна, беше й толкова интересно. Особено когато ги виждаше, когато знаеше. Опитваха се да лъжат, но промяната в изражението им, пребледняването, заекването. Всичко крещеше: лъжа. И сигурно такава си беше. Сега отново срещна онази жена, която беше хванала да краде от съветника. Същата. Отново взимаше нещо. Защо го правеше? Наистина не можеше да разбере, нашата героиня. Явно никой още не й бе дал да разбере колко лошо нещо е кражбата. Бе обещала да не се меси, но наистина вече откачаше. Тази жена дори не трябваше да съществува. Сигурно и срам нямаше. Какво ако й извиеше ръцете? Беше крайно време.
Отвори бавно вратата на покоите на Ерик, като разбира се изчака да види дали ще я хване отново. И разбира се. Точно това се случи. Повдигна вежди. Затвори вратата зад себе си и направи няколко крачки напред.
- Знаеш ли, за това трябва да ти отрежат ръцете - рече Кора и направи още няколко стъпки напред. - Какво криеш? - попита и погледна към ръцете й, които очевидно криеха нещо ... и със сигурност не беше малко, а доста голямо, защото го изпусна и се чу силен трясък, но преди това да се случи чу едно "нищо" от госпожицата пред нея и наистина се почувства засегната. - За глупачка ли ме мислиш? Върни го, откъдето си го взела - каза заповеднически.
Че коя беше тази, че да ходеше, където си иска и да правеше, каквото си иска. Не, това не беше честно. Всеки трябваше да си знае мястото. Не че и тя не се разпореждаше като кралица, но не можеше да остави и това създание да прави глупости и никой нищо да не й казва.
- Следващият път ...
- Моля те не ме наранявай - чу как гласът й трепереше, а по лицето й започнаха да се стичат някакви подобия на сълзи.
- Не ме прекъсвай! - каза и я хвана за ръката. - Следващият път някой друг ще се разправя с теб. И не си мисли, че съм приключила темата. Има още какво да си говорим - каза, като я изхвърли от помещението, както и тя излезе. - Все някога трябва да си получиш заслуженото, нали? - попита, а след това я пусна и момичето побягна на някъде.
Нямаше да избяга. Ако искаше, да го беше отдавна направила. Но не можеше да го отпише. Щом имаше смелост да краде ...

Беше невъзможно за Кора да сбърка човека зад себе си. Тя познаваше това тяло, тези действия доста добре, че да си помисли за друг. Очите й светнаха, когато усети тялото му до своето. Най - сетне щеше да й се случи нещо интересно. Беше й омръзнало да броди като призрак из кралството. Време беше да получи и някакво възнаграждение за усилията си.
- И двете - отговори набързо.
Отдръпна се от него, а след това се завъртя и първо го огледа, а след това хвърли погледа си към очите му.
- Да не настинете - повдигна вежди, а след това направи няколко крачки към него. - Трябва да се преоблечете. Мога да Ви помогна - каза, а след това впи устните си в неговите и отново прокара пръстите по косата му.
Истината беше такава, че мокрото му тяло изобщо не я смущаваше. Дори я възбуждаше още повече. Защо му беше на човек да се отказва от това, което харесваше?
- Можем да влезем в стаята Ви. Ще ми бъде много по - удобно - каза и се подсмихна, като бе отделила устните си от неговите.
Дъхът й със сигурност се блъскаше в лицето му. Беше толкова близо, че сякаш го целуваше чрез думите си.
- Можем и да започнем с това - каза, като свали горнището му, при което й се откри гледка към перфектно оформените му мускули. - Трябва да се грижите за здравето си - подаде му я и се усмихна така сякаш в главата й изобщо не блуждаеха други задни намерения.