I would never harm you so don't be afraid and just came with me. - Преди повече от 4 години.

Имало някога, преди много години, векове, хилядолетие и малко отгоре може би, принц, умен, добър и храбър. Той чувал копнежите на хората. Разбирал ги, бил съпричастен с тях. Имал същият белег като теб и мен. Бил избран да го носи гордо. Имал способности. Точно като теб и мен. Още от дете слушам истории за него и някак си ... само някак си се чувствам горд да нося белега на врата си, точно като него. Той се превърна в моя идол, моя кумир и моята цел. И когато баща ми беше дистанциран и ме затваряше вярвах, че това е нещо, което може би и той е изтърпял. Затова и израснах малко по-различен от другите си роднини. Като за начало някак си ми липсваше безразличието към хората извън семейството, което беше и достатъчно.
Днес бях решил, че ще ползвам малко привилегията да командвам и да поискам да „ловувам“. Всички знаеха, че не бих наранил беззащитно животно, но беше добро оправдание, за да се измъкна за малко от стените на замъка. Ще се учудите колко лесно се връзват щом има лов и коне. Уж изграждам характер така. Пък и ако наследника не може да стреля с лък по животинки ще му се изсмеят, да не говорим, пък да язди кон.
След известно време погледнах част от малката армия, която водех със себе си. Е не бях напълно освободен, но си заслужаваше за малко глътки свеж въздух. Кимнах на един от яздещите с мен. Беше мъж на средна възраст. Никога не беше ме оставял сам и някак си го приемах повече за съюзник отколкото за пазител. Той само се усмихна и кимна обратно в отговор. Така това значеше, че скоро ще мога за момент да остана сам с мислите си. Ще разберете, че да си наследник си има своите предимства и недостатъци. Недостатъците са да искаш малко време със собствените си мисли без да имаш очи впити в теб.
Не мина много когато ловните кучета започнаха да лаят. Армията се спусна натам, а моят съюзник и аз изостанахме малко назад. Погледнах го и се усмихнах миловидно.
-Знаете къде съм. И знам, че ме наблюдаватe от разстояние, но все пак е приятно да не сте постоянно около мен. – той отново кимна и тръгна с другите, а аз поех на другата страна.
Ще осъзнаете, че свободата е нещо образно казано. Хората са по-добре с правила, а ние сме по-добре с ограничения и лишаване от правото на избор до момента, в който титлата ни не се смени с нещо по-горе или по-долу в йерархията, затова такива моменти като този се ценяха. Напълно и безусловно се ценяха. Особено когато можеш да останеш насаме с мислите си и не трябва да си затворен поради ничия причина.
Не яздих дълго. Огледах се и намерих моето място. Имение чийто собственик беше един от легионерите. Бяхме си говорели за моето „нахлуване в чужда собственост“ и накрая стигнахме до консенсус. Не се дразнеше когато идвах, защото избирах моменти, когато него го нямаше. А и се случваше толкова рядко, че на него ли проблеми да правя.
Спрях на познатото ми място и завързах Матис за близкото дърво и просто се настаних под едно по-голямо. Хванах главата си в ръцете и я стиснах до болка. Можех да контролирам нивото на болка, която да изпитвам, но понякога просто да се оставиш беше по-добрия избор. Отпуснах се и затворих очи. И тогава я усетих. Малка капка, която падна върху тила ми. Вдигнах глава и погледна нагоре. Порой от малки, блещукащи диамантчета заваля и някак ме успокояваха.
Както си стоях усетих чуждо присъствие, но не помръднах. Просто стоях и гледах към небето осъзнавайки, че точно това ми трябва. Сигурно ако някой от двореца ме видеше сега щеше да има писъци и викове, че може да се разболея и такива неща, па то нали тялото на наследника е по-ценно и от него самия.
Присъствието леко се размърда и в следващия момент видях чадър над лицето си. Светло сивото небе беше заменено от светло розово, или червено. Затворих очи и просто се отпуснах. Наведох глава и гледа как капките от мократа ми коси падат по земята. Чак тогава, с крайчеца на окото си погледнах кои е до мен.
Беше младо момиче и съм сигурен, че беше на годините на брат ми. Имаше красиво лице, изчистени черти, черна коса. Но нещо спря погледа ми. Имаше белег? Звездата? Но тогава защо не беше в двореца? Нали по закон всички избраници трябваше да са там? Размърдах се и я погледнах. Посочих белега и се усмихнах мило.
-Извинявай за въпроса, но това родилен белег ли е?