Log in
Latest topics
Who is online?
In total there are 2 users online :: 0 Registered, 0 Hidden and 2 Guests None
Most users ever online was 37 on Sun Jul 02, 2017 11:52 pm
If today is your last day! Tomorrow is too late! Would you say goodbay to yesterday!
2 posters
If today is your last day! Tomorrow is too late! Would you say goodbay to yesterday!
by Diamond blood Sun Oct 25, 2015 11:32 pm
Важно! Важно! Важно ! Важно! Важно!
Само това кънтеше в главата на русокоската. Хиляди задължения простиращи се от началото до края на деня ѝ. Нямаше и миг почивка. Не знаеше кога успя да ги получи. Сякаш до вчера тичаше по поляните и се катереше по дърветата. Беше малка и всичко бе нормално за нейната възраст, но сега бе голям човек и се очакваше от нея да взима отговорни решения, които касаят не просто неколцина хора, а всичко, което са изградили родителите ѝ. И техните родители. И родителите преди тях. Поколения. Разбира се, дори да сбъркаше щеше да измисли начин да се отърве от собствената си каша, но предпочиташе да не се стига до там.
Една от задачите за деня включваше кралския съветник. Познаваше го от много отдавна. Приемаше го повече като брат и част от семейството отколкото за просто човек, който изпълнява някакви нареждания. Никога не би си представила, че може да му заповяда нещо. Никога не си бе позволила да се отнася така към него, така както се отнасяше и с братята и сестра си.
Почука спокойно на вратата и зачака мирно, за да ѝ отвори. Трябваше да му зададе няколко въпроса, които баща ѝ беше възложил. В нейните очи бяха незначителни, но може би за един крал това бяха жизнено важни отговори.
Бе притеснена. Много нервна и това не бе заради задълженията, макар и те да играеха важна роля. Това изцяло се дължеше да плъзналия слух из цялото кралство, че в главата на Краля минава идеята да я омъжи, а тя не желаеше това. Знаеше какъв беше обичая и какви бяха задълженията ѝ като дъщеря на Краля и Кралицата, но не разбираше беше ли необходимо всичко да се избързва толкова много. Струваше ѝ се неразумно. Та тя тепърва навлизаше в сериозността на човек имащ поне малко власт. За пръв път изпълняваше задължения и се справяше похвално. Нужно ли беше да се превърне в нечия жена и всичко, което се очаква от нея да е да роди колкото се може повече деца. Не приемаше това задължения за толкова важно. Искаше да е там. Сред всичките раздори. Искаше като влезе в залата да всява смут и всички да ѝ се възхищават, а не да я гледат като типична извадка за жена. Гледаща три деца и с четвърто напът.
Разтърси глава и отново почука. Трябваше да спре да си мисли за подобни неща. Само се напрягаше допълнително.
Само това кънтеше в главата на русокоската. Хиляди задължения простиращи се от началото до края на деня ѝ. Нямаше и миг почивка. Не знаеше кога успя да ги получи. Сякаш до вчера тичаше по поляните и се катереше по дърветата. Беше малка и всичко бе нормално за нейната възраст, но сега бе голям човек и се очакваше от нея да взима отговорни решения, които касаят не просто неколцина хора, а всичко, което са изградили родителите ѝ. И техните родители. И родителите преди тях. Поколения. Разбира се, дори да сбъркаше щеше да измисли начин да се отърве от собствената си каша, но предпочиташе да не се стига до там.
Една от задачите за деня включваше кралския съветник. Познаваше го от много отдавна. Приемаше го повече като брат и част от семейството отколкото за просто човек, който изпълнява някакви нареждания. Никога не би си представила, че може да му заповяда нещо. Никога не си бе позволила да се отнася така към него, така както се отнасяше и с братята и сестра си.
Почука спокойно на вратата и зачака мирно, за да ѝ отвори. Трябваше да му зададе няколко въпроса, които баща ѝ беше възложил. В нейните очи бяха незначителни, но може би за един крал това бяха жизнено важни отговори.
Бе притеснена. Много нервна и това не бе заради задълженията, макар и те да играеха важна роля. Това изцяло се дължеше да плъзналия слух из цялото кралство, че в главата на Краля минава идеята да я омъжи, а тя не желаеше това. Знаеше какъв беше обичая и какви бяха задълженията ѝ като дъщеря на Краля и Кралицата, но не разбираше беше ли необходимо всичко да се избързва толкова много. Струваше ѝ се неразумно. Та тя тепърва навлизаше в сериозността на човек имащ поне малко власт. За пръв път изпълняваше задължения и се справяше похвално. Нужно ли беше да се превърне в нечия жена и всичко, което се очаква от нея да е да роди колкото се може повече деца. Не приемаше това задължения за толкова важно. Искаше да е там. Сред всичките раздори. Искаше като влезе в залата да всява смут и всички да ѝ се възхищават, а не да я гледат като типична извадка за жена. Гледаща три деца и с четвърто напът.
Разтърси глава и отново почука. Трябваше да спре да си мисли за подобни неща. Само се напрягаше допълнително.
Diamond blood- Admin
- Брой мнения : 140
Join date : 2015-10-07 -
Re: If today is your last day! Tomorrow is too late! Would you say goodbay to yesterday!
by The Hand Sun Oct 25, 2015 11:55 pm
Въздъхна тежко и прелисти, без да усеща как книгата бе започнала да го поглъща. Очите му се бяха зачервили и нервно ги потъркваше на всеки две минути, опитвайки се да им възвърне някакви отдавна загубени сили. Обичаше да чете и това бе една от главните причини да стои до късно вечер, но липсата на сън днес беше съвсем различна. Искаше да приключи възможно най-бързо и любопитството му беше само част едно голямо цяло, което бе предпочел да запази само за себе си. Но щом на вратата се почука, той много бързо скочи на крака и започна да си придава нормален вид.
Затвори дневника и по възможно най-бързия начин го набута зад някакви книги наредени на секцията, след което започна лудо издирване на блуза. В опита си да се облече възможно най-бързо, дори не забеляза, че беше с шевовете навън, а и повторното почукване отново отне от вниманието му.
- Един момент – извика някак нервно, като скри празната кана от вино под бюрото си, заедно с чашата и най-накрая отвори вратата – Рейвън? – възкликна той с изненада и отстъпи от вратата, позволявайки й да влезе.
Дори не я попита защо беше дошла, което може би трябваше да направи. Но вместо това й се усмихна нежно и затвори след нея. Може би не го интересуваше причината за визитата й. Радваше се да я види и никак не се опитваше да скрие това, но може би момента не бе от най-подходящите. Беше подпухнал от безсъние и умора, очите му бяха кървясали от цялото това четене и общо взето приличаше на прегладнял вампир, но гледката някак омекна, щом усмивката се появи на лицето му.
- Желаеш ли нещо? – попита най-накрая, осъзнал че не можеше просто да я зяпа. Трябваше да й предложи нещо, което можеше да компенсира поне малко за разхвърляния вид на стаята му – Мога да поръчам да ни донесат чай, ако желаеш …
Да, чая не беше лоша идея. Беше прекалено рано за вино, а и не искаше да прекалява. Макар да го държеше буден, отдавна бе започнало да замазва мислите му.
Затвори дневника и по възможно най-бързия начин го набута зад някакви книги наредени на секцията, след което започна лудо издирване на блуза. В опита си да се облече възможно най-бързо, дори не забеляза, че беше с шевовете навън, а и повторното почукване отново отне от вниманието му.
- Един момент – извика някак нервно, като скри празната кана от вино под бюрото си, заедно с чашата и най-накрая отвори вратата – Рейвън? – възкликна той с изненада и отстъпи от вратата, позволявайки й да влезе.
Дори не я попита защо беше дошла, което може би трябваше да направи. Но вместо това й се усмихна нежно и затвори след нея. Може би не го интересуваше причината за визитата й. Радваше се да я види и никак не се опитваше да скрие това, но може би момента не бе от най-подходящите. Беше подпухнал от безсъние и умора, очите му бяха кървясали от цялото това четене и общо взето приличаше на прегладнял вампир, но гледката някак омекна, щом усмивката се появи на лицето му.
- Желаеш ли нещо? – попита най-накрая, осъзнал че не можеше просто да я зяпа. Трябваше да й предложи нещо, което можеше да компенсира поне малко за разхвърляния вид на стаята му – Мога да поръчам да ни донесат чай, ако желаеш …
Да, чая не беше лоша идея. Беше прекалено рано за вино, а и не искаше да прекалява. Макар да го държеше буден, отдавна бе започнало да замазва мислите му.
The Hand- Брой мнения : 56
Join date : 2015-10-23
Re: If today is your last day! Tomorrow is too late! Would you say goodbay to yesterday!
by Diamond blood Tue Oct 27, 2015 11:38 pm
Преповтаряше въпроса, който трябваше да зададе няколко пъти в главата си. Искаше просто да приключи с задълженията си и да се оттегли в стаята си. Да легне на мекото легло и да спи. Да спи много дълго. Деня едва започваше, а тя вече копнееше за почивка. Това не бе нормално за нея. Обикновено кипеше от енергия. Усмихваше се и намираше сама поводи, за да допусне усмивката на лицето си. Сега всичко се бе променило. Това не значеше, че тя се бе променила. А може би значеше? Пораснала? Това ли беше тя сега. Просто едно пораснало дете в свят от толкова много задължения и задачи за деня. Те я задушаваха и тя можеше да усети това, но трябваше да свиква. Щеше да дойде ден в който задълженията ще са по-малко, но по-сериозни. Тогава щеше да покаже на всички, че не е просто близначката на Наследника, а жена способна да ръководи макар и не като глава на цялата фамилия.
Вратата се открехна и тя се съвзе от задълбочените си мисли. Погледа ѝ се концентрира върху него.
Изглеждаше някак различен. Много променен. Торбички под очите.
Нима не бе спал цяла нощ?
Въпроса прехвърча през съзнанието ѝ, но разтърси глава опомняйки се за какво бе дошла. Радваше се да го види, но истинската причина за ранната ѝ визита бяха просто няколко въпроса от баща ѝ. Лесна, работа, която смяташе да задраска още в началото на деня.
- Баща ми... - за миг се поколеба. Ако искаше да да я взимат на сериозно, трябваше да спре да изтъква факта, че е дъщеря на Краля дори и несъзнателно. - Тоест Краля... - коригира се Рейвън. - ... помоли ме да ти задам няколко въпроса свързани с неща, които вече сте обсъждали и ти си обещал, че ще отговориш по-късно. - нямаше идея за какво са си говорили, но можеше да се досети имайки предвид въпросите. Проблема бе, че я безпокоеше състоянието му. Освен съветник на фамилията, той бе и най-добрият ѝ приятел. Нямаше как да се очаква от нея а се съсредоточи когато той бе в това окаяно състояние. Затова остави въпросите настрана и се приближи до него измивайки всеки признак на сериозност от лицето си. Тревожност се изписа по повърхността ѝ.
- Зарежи чая, какво ти е? Не си спал. Защо? - очите ѝ търсеха някакъв отговор впити в неговия поглед.
Вратата се открехна и тя се съвзе от задълбочените си мисли. Погледа ѝ се концентрира върху него.
Изглеждаше някак различен. Много променен. Торбички под очите.
Нима не бе спал цяла нощ?
Въпроса прехвърча през съзнанието ѝ, но разтърси глава опомняйки се за какво бе дошла. Радваше се да го види, но истинската причина за ранната ѝ визита бяха просто няколко въпроса от баща ѝ. Лесна, работа, която смяташе да задраска още в началото на деня.
- Баща ми... - за миг се поколеба. Ако искаше да да я взимат на сериозно, трябваше да спре да изтъква факта, че е дъщеря на Краля дори и несъзнателно. - Тоест Краля... - коригира се Рейвън. - ... помоли ме да ти задам няколко въпроса свързани с неща, които вече сте обсъждали и ти си обещал, че ще отговориш по-късно. - нямаше идея за какво са си говорили, но можеше да се досети имайки предвид въпросите. Проблема бе, че я безпокоеше състоянието му. Освен съветник на фамилията, той бе и най-добрият ѝ приятел. Нямаше как да се очаква от нея а се съсредоточи когато той бе в това окаяно състояние. Затова остави въпросите настрана и се приближи до него измивайки всеки признак на сериозност от лицето си. Тревожност се изписа по повърхността ѝ.
- Зарежи чая, какво ти е? Не си спал. Защо? - очите ѝ търсеха някакъв отговор впити в неговия поглед.
Diamond blood- Admin
- Брой мнения : 140
Join date : 2015-10-07 -
Re: If today is your last day! Tomorrow is too late! Would you say goodbay to yesterday!
by Sponsored content
Sponsored content
Similar topics» I wonder what goes through your mind when someone mentions my name to you - yesterday afternoon
» Everyone has a secret, even the sinner and the saint. Even a mighty king and a broken angel. - yesterday night.
» Everyone has a secret, even the sinner and the saint. Even a mighty king and a broken angel. - yesterday night.
Permissions in this forum:
You cannot reply to topics in this forum|
|
|
» ✘Killjester✘open✘
» ✘Lawless✘open✘
» ✘Sleepy Ash✘taken✘
» ✘Old Child✘taken✘
» ✘All of Love✘open✘
» ✘The Mother✘open✘
» Without you I lose. Hurry up and save me! Hurry up and save me!
» коняри