I wonder what goes through your mind when someone mentions my name to you - yesterday afternoon

Няколко неща в този живот трябва да се избягват, за да си запазиш разсъдъка напълно здрав. Първото е среща с член на семейството. Тъй като в човешкото съзнание има нещо наречено тотално отрицание. Вярно, семейство са ти, обичаш ги, но по закона на гадоста ти иде да ги убиеш когато прекараш повече от 10 минути с тях. Но нали кръвта, вода не става, та накрая просто търпиш ли търпиш. Второто е да стреса, напрежението и притеснението. Живота е много по-лесен когато не си стресиран, изтормозен и така нататък, и така нататък. Така не се налага да убиеш и малкото ти останала здрава преценка. Пък и стреса убива. Другите стотици, хиляди неща са твърде много, за да се изброяват, затова просто тактично ще бъдат пропуснати. За този случай може да си позволим тази волност и да минем на по-важни неща.
Е такива неща трябва да се избягват, но понякога просто не става. Колкото и да се опитваш и да си безгрешен, съдбата ще те забие в трета глуха и ще те прати в устата на лъва. Как да не я обичаш съдбата в такива моменти?
Беше ми тактично наредено да отида в покоите на Краля и това беше първата линия на притеснение. В главата ми веднага почнаха да играят хиляди сценарии за това къде и как съм се издънил, просто какво лошо и неправилно съм направил, че да ме викат. Е мечка страх, мен не ме е страх.
Психическата подготовка за такова нещо нямаше да помогне затова просто поех дълбоко въздух, затворих книжата и се изправих. Последвах един от слугите до вратите на покоите на Краля – трябва да знаете, че още от дете се обръщам към хората дарили ме с живот по следният начин, Крал и Кралица. В това отношение напълно се различавах от Огнения принц и принцесите.
Влязох и се огледах, нямаше ли го? Не, беше тук. Някъде тук. Усещах примката около врата си. Онова подтискащо чувство, че сякаш над главата ми има меч, който се държи само на въже, което бавно и славно се къса. Всеки път щом Краля, Кралицата или Малката принцеса искат да ги удостоя с присъствието си го усещах, все същото за всичките тези години.
Когато понечих да кажа нещо той заговори и леко се учудих. Не беше нито смъмряне, нито каране с равен тон, а просто споделяне. И то такава тема, която никога не бих и предположим, че ще ми се отдаде да премисля. Мислех, че с избраницата ще се срещна едва на сватбата и не веднъж съм си мислел, че горкото момиче не заслужава такава участ, но сега ще можех да я опозная, макар и за кратко. 1 час, но напълно достатъчен.
-Благодаря за този жест, Кралю. – започнах спокойно и някак тихо. Кой ли час да избера? Не знаех. Определено рано сутрин или вечерта не беше удачно, все пак трябваше да следвам за пример и подражание. Затова може би ... – Ако не е много нагло от моя страна бих искал по същото време, както сега.
За момент тишина се разнесе между нас. Бях и свикнал. Не беше нещо ново, но сега просто липсваше онова мое притеснение всеки път щом вляза в тези покои.
-Също ако мога да попитам. Нужно ли е да лишаваме момичето от лукса да бъде щастлива?

Тя е различна? Не е като другите? Това беше нещо определено ново. Реално мислех за варварско да се избиват семействата на избраниците, но такъв беше закона, а той е там с причина. Да ни пази от света навън и да пази хората. Колкото и да не искам да го призная, той беше полезен в много отношения.
В деня, в който намерих онази млада избраница – Елена, си помислих, че те са прокълнати с нашият белег, но може би ако можехме да направим така, че всяка една от тях да бъде точно като Аделайд, нямаше да бягат както жената на Аарон. И неговата не е лесна, но поне се радвам, че няма да се наложи да тръгна на експедиция, за да открия избягали придворни със звезди някъде по тялото си.
Докато размишлявах на думите на Краля погледнах чашата и леко я разклатих. Момичето беше различно, но дали щеше да е толкова щастлива, че точно нея са избрали за моя спътница в живота? Не ме притесняваше факта, че щях да се оженя за непознат човек, избран от семейството ми. Всъщност с тази мисъл си живеех толкова дълго време, но друго ме притесняваше. Самата тя, как ли ще го приеме и дали ще се влюби или просто ще го направи, защото така и е наредено. Не е като да има голям избор тук. Щастието и любовта са неща, непознати за кралските особи и техните спътници.
-Щом вие я приемате за подходяща съм сигурен, че е точно такава. – оставих внимателно стъклото на масата. Не мисля, че бих опитал нещо такова друг път. Още имах онова гадно, сухо чувство в гърлото си – като на човек, изпил първата си глътка твърд алкохол. Може би щях да се прежаля да изпия втората глътка чак на сватбата си, за кураж, както му се вика.
-Ще се постарая и да я накарам да се влюби, както и аз в нея. Не бих искал да прекара дните си тук със същата участ като избраницата на Огнения принц. – дори и да го мислех, никога не бих си и помислял за любовници и държанки. Просто не бях такъв човек. Още повече, че би трябвало повече от всеки да знам какво е болка, когато самият аз можех да я контролирам до съвършенство, и въпреки че дори да си помисля за нещо такова и тя каже, че няма да е нищо знаех, че ще е наранена. Те винаги са наранени от такива действия. Пък и тя ще е моето разнообразие, а не други.
-Може ли да ви попитам още един въпрос? – погледнах Краля. Надявам се благоволението му и сега да е с мен, защото наистина ми беше интересен отговора на следващия въпрос. А и да си признаем. Никога преди няма да ми се отдаде възможността да говорим толкова спокойно един с друг. Да не говорим, че за пръв път усетих, че пред мен стои баща, а не Краля. – Някога обичали ли сте Кралицата?

За пръв път виждах Краля по този начин, в тази светлина. Пред мен не стоеше владетеля, който всички искат да бъде, а просто мъж. Странно, но говореше с такава болка в гласа, че се зачудих, ако тази моя съпруга стане същата като Кралицата дали и аз ще съм така. Сигурно, само дето проблема, е че съм толкова наивен, че сигурно ще посмея да се влюбя и тогава ще има да пия количество алкохол, че да издържа.
Чудех се какво мога да му кажа в такъв момент, но май е по-добре просто да го оставя да сподели всичко. Така правех със сестра си и след като сподели какво е мъчеше се чувстваше по-добре. Може би и той беше същия. А може би просто го бяха подложили на това, за да каляват волята му. Не веднъж съм стигал до извода, че короната я споделят отговорностите и самотата.
Никога не си бях представял, че той ще е толкова открит след този така невинно зададен въпрос. Та той имал сърце. Май това виждаха принца и принцесите в баща си. И за момент се зачудих, дали пък не беше по-добре, че е бил дистанциран към мен, и такива моменти са си направо учудващо приятни.
-Не се упреквайте за постъпките на хора, които са спазвали закона. Знаете, че това е нещо, което се практикува и до днес. Но съм сигурен, че дълбоко в себе си и Кралицата чувства същото към вас. Иначе досега да ви е била шута. – леко разтърках слепоочията си. Някаква проклета мигрена ме влачеше от дни. – А и знаем колко студена и безскрупулна може да бъде. Единствения, който я бие по това отношение е определено Малката Принцеса.
Не беше правилно да говоря така, но си беше самата истина. Един бог знае какво се върти в главата на онова дете, което ме съмнява дали дори е дете. Когато започна да показва способностите си, помислих си че е нещо мутирало, а не като нас. А то се оказа мило дете, стига да не иска да те изплаши.
-Кралицата, ако смея да го кажа, просто е изградила стени от лед около себе си, за да предпази сърцето си, но в нея се крие любов към вас, Кралю. Допреди се чудех как може да се изпитват чувства, към някой толкова дистанциран като Нейни Височество, но тя е човешко създание. И тя чувства, усеща, тъгува. Може би това, че е толкова студена и жестока е само защитният и механизъм. Едно е сигурно, би сторила всичко за семейството си, в това число и вие Кралю, затова се опитайте да потушите вината, която чувствате и дарете София с точно тази страна, която показахте пред мен днес. - Дори не се почувствах странно, че наричам Кралицата по име. Обикновено никога не бих си го позволих. Както заключихме, наричам всички по титли, рядко по име, особено Техни Височества.- Сигурен съм, че ще открие съвсем нова страна и в самата себе си.

-Тежка е короната, а трона носи само самота, ако нямаш подходящата спътница до себе си. – заявих нещо, което бях прочел в една писмо от стария крал. От всичките си, изключително скромни наблюдения бих казал, че беше добър владетел. Дори само факта, че ме бяха удостояли с честа да нося неговото име будеше гордост и лека привързаност към него. Нали знаете, децата не се разбират много добре с родителите си, но за сметка на това с бабите и дядовците си всичко е напълно различно.
Хвърлих поглед към краля и виждах защо го имаше това изказване в писмата. Очевидно беше, че ако не беше кралицата надали би бил толкова спокоен сега. Все пак избраниците не са просто ей така, нито пък са инструмент за стигане до трона. На няколко пъти бях чувал подобни думи от прислужниците на младите избраници. Понякога исках да спра и да ги поправя, но просто винаги бях зает. Истинската причина за нашите спътници беше да ни подкрепят, да ни пазят от самотата и презрението. Да са свежия въздух от който се нуждаем. Приятната промяна от натовареното ежедневие. Да пазят нашите сърца, души. Да са нашият рай, когато целият свят около нас е просто един ад и нищо повече.
-Ако беше лесно се обезсмисляше нашата роля в цялата работа. – Всичките животи, които лежаха на плещите на краля, всичките селца и прочие, семейството, ако беше лесно всеки можеше да го прави, но видиш ли, не е за всеки. Макар че на хората им беше все едно кой е крал и кой не. – А и да си на нашето място е преди всичко един театър. Едно представление и нищо повече.
Поех си дълбоко въздух и усетих как въздуха изпълва белите ми дробове, а после бавно ги напуска. Някак ме заболя от това движение. Е нямаше да му обръщам внимание сега. Не и сега.
-Може ли да поговорим по още един въпрос. Очевидно, е че тази тема ви е тежка, затова нека просто я сменим. – замислих се. Какво исках да го питам още? А да. – Става въпрос за Алекзандър. Притеснявам се за него, а той не слуша никой. Бихте ли ме посъветвали какво мога да сторя за него, защото след онази случка не е същия и се притеснявам да не пропадне още повече.