Aedion Slayer. General Aedion Slayer.

Едион Слейър.
Генерал Едион Слейър.
Змия. Арогантна, демонична, подла, себична змия. Но не, това никога нямаше да е достатъчно, за да обхване и една трета от онова, което той представляваше. Още от съвсем малък, Едион притежаваше смелостта и дързостта да говори каквото мисли, без да се интересува особено от последиците. Мазохист. Може би глупак? Не, не. Да сметнеш Едион Слейър за глупак можеше да ти коства главата. Подобно на хамелеон, той знаеше кога да мени кожата си и всичко в името на една, единствена цел –да оцелее. Умееше да борави с думите така, сякаш бяха ужасяващи заклинания. Физическата му красота пленяваше онези, които обичаха да се любуват на жестокото и недостъпното. И лоялността на легиона към него никога не можеше да бъде поставена под въпрос; обожаваха го.. ако изобщо можеха да изпитват нещо.. заради ужасяващите стратегии, в които никога не се споменаваше думата „милост“. Но на кого беше лоялен Едион? Нима някой можеше да проникне в мислите му, за да разбере?
Но какво още се знаеше за Едион, преди да се превърне в ужасяващия образ на безмилостен и бездушен генерал? Семейство? Любови? Мистерията около него оставаше твърде гъста, за да бъде разгадана толкова лесно. Видях го само веднъж, преди сякаш цяла вечност.Тогава, когато в живота му съществуваше и друга Слейър.. Неговата сестра. Тогава, когато в ума му съществуваше причина, която да задържа мрака далеч от сърцето му.. ако притежаваше такова. Очите му изглеждаха различно сини тогава.. По различен начин гледаше и виждаше; не с гняв, не с подлост... Не с мъст. По различен начин говореше –без да се чувства длъжен да слага маска, която да прикрива неговите истински чувства или мисли. Тогава лицето му изглеждаше далеч по-лесно за разчитане.. Радост, гняв, безразличие. Сега се усмихваше. Твърде много. Твърде фалшиво. Дръзко. Като чели предизвикваше смъртта всеки път, все по-близо и по-близо. И като чели контролът над тъмната материя изглеждаше сила, напълно пригодна за него. Тъмната и жестока мъгла, стелеща се от неговото присъствие. Дори, когато не я виждаш, я усещаш, под формата на леден студ... О, и Едион се усъвършенства. Веднъж загубил всичко, той нямаше какво друго да направи, освен да даде волята на своята жестокост. Използваше тъмната материя.. тази ужасяваща енергия, за да причинява болка. Не, не просто болка. Агония. И нима той не беше един от първите, използвали тази материя и зловеща енергия, за да разкъсват нечие съзнание? О, но не го правеше винаги. Не. Понякога се наслаждаваше на чисто физическата си сила и брилянтни умения с всяко оръжие.. Но за какво му бяха ками, арбалети.. когато самият той представляваше ужасяващо оръжие?
Повреден.
Мисля, че е повреден, ала никога няма да узная със сигурност. Възможно е да е роден толкова луд и без да му се е случило нещо.. ала нима синьото в очите му беше станало толкова дълбоко и натрошено от само себе си? Нима някой можеше да се появи на този свят счупен и изгубен? Жесток и безмилостен? И се опитваха да го променят. Безброй жени, имащи себе си за единствените, само защото им бе позволил да видят частица.. една, единствена частица от себе си. Вярваха, че могат да бъдат онова, което да спаси душата му... Но кога една душа се губеше? След кое убийство? След колко на брой жестокости? Защото списъкът изглеждаше безкрайно дълъг... Защото Едион желаеше сам да унищожи всяко късче от тази така наречена душа.. Сам, с голи ръце да изтръгне всяка причина за неговото спасение. И като чели бе успял да постигне всичко това..
Едион Слейър.
Генерал Едион Слейър.
Змия. Арогантна, демонична, подла, себична змия. Но не, това никога нямаше да е достатъчно, за да обхване и една трета от онова, което той представляваше.