Elena Petrova

by elena.♛ Mon Oct 19, 2015 5:07 pm

Elena Petrova Tumblr_inline_n10x0bb7691syhljh

Elena Petrova ✝ 20 ✝ The Chosen One (star)✝ gift: Вижда отрязъци от миналото и бъдещето и ги пресъздава в картини ✝ FC: Candice Swanepoel

На външност бе на не повече от двадесет, но в погледа ѝ се разкриваше един необятен океан от познание.

Година по-рано
Да стоиш в малка изолирана стая, без прозорци, без светлина, без нищо сигурно щеше да притъпи усещанията на всяко същество затворено в нея. Щеше да го накара да забрави за времето. Нямаше да знае кога е ден или нощ, колко секунди, минути, часове, дни, месеци или години са минали. Щеше да тъне в забрава като някаква стара книга, за която никой никога не е чувал. Учудващо бе как с Елена не се бе случило същото. Тя дължеше това на картините, но дълбоко в себе си знаеше, че надеждата и молитвите я бяха съхранили.
- Елена? Елена?
- Тук съм.
- Пак ли рисуваш?
- Да, както виждаш няма какво друго да правя.
- Има безброй други занимания. Няма къде повече да складирам картините ти.
- Ти не разбираш. Рисуването.. - мъжът пред нея я прекъсна.
- Няма значение. Аз излизам, ти да не си посмяла да мръднеш, ясно?
- Да, не е нужно да повтаряш едно и също всеки път преди да излезеш. Схванах.
Тъмнокосият излезе от помещението. Лена тъкмо бе завършила рисунката си. Сложи я до другите. Бяха толкова странни. Не само тях, а и нейното хоби да рисува. С времето се бе превърнало в нейно ежедневие. Сякаш когато докосне книгата нещо в нея казваше "щрак", а и не само като я докосне. Сякаш се бе затворила в някакъв капан. А самите картини... имаше някои, които изобразяваха ангели без криле или такива, на които в момента им ги отрязват. Не искаше да рисува това, но сякаш когато рисуваше това не беше тя. Сякаш ръката й сама грабваше четката, молива и започваше да рисува без нейно желание.
Час по - късно..
Лятото отдавна си бе заминало. На негово място, доволно се бе настанила есента. С хладния си полъх, тя брулеше крехките корони на дърветата и се заиграваше с листата, който се откъсваха и бавно се спускаха към земната повърхност. Сякаш танцуваха нежен валс. Песните на птичките отдавна не огласяха градините на имението. На тяхно място бе застанал дъждът със своята тъжна, но въпреки това успокояваща мелодия. Топлите слънчеви лъчи рядко се появяваха на хоризонта особено когато сивите облаци обезцветяваха сините небеса. И всичко това бе просто един предвестник на зимата, която рано или късно щеше да обгърне градчето с ледения си плащ.
Работните часове на персонала отдавна бяха свършили. По коридорите на сградата нямаше никой. Всички бяха навън наслаждавайки се на може би един от последните топли дни. Дори в такива дни, Ел прекарваше времето си в библиотеката, заровила нос в някоя книга. Но не и днес. Днес бе решила да позволи на лъчите да погалят бузките й за първи и за последен път за тази година. Днес бе решила да се разходи из все още зелените полянки, да подиша чист въздух и просто да оцени кратките мигове на спокойствие и щастие. Но преди да напусне мястото, тя си взе чадъра имайки едно наум, че може да завали.
Крачеше бавно по дървената пътечка. Беше облечена лятно - къси дънкови панталони в светло син цвят и бяла тениска. За всеки случай си взела и сивата жилетка, която бе наметнала небрежно на раменете си. Лекият полъх на вятъра се заигра с кичури от косата й. Изпита хлад по тялото си, което я накара да се облече. Въпреки малките облачета, които се появиха на небесата, госпожица Петрова не прекрати разходката си. Продължи да върви, а когато започна да вали, тя просто отвори диненочервения си чадър, който ужасно много контрастираше със сивото ежедневие в дома й. Капките игриво потропваха върху найлоновия плат, след което се стичаха като сълзи надолу по него. Такава разходка си позволяваше веднъж в годината. Господарят й казваше, че навън е опасно и не бива да излиза. Тя го слушаше, защото не искаше неприятности. Но от всичко, което бе изчела, а и факта, че нещо е забранено беше толкова съблазняващо. Обикновено избираше това време на годината и разбира се да е сигурна, че господарят й няма да разбере. Седемнадесет години, а още дори не знаеше името му. Не бе виждала лицето му, защото носеше маска. Не разбираше защо бе толкова потаен? Един ден щеше да разбере. Истината не може да бъде скрита за дълго.
Елена спря. Пъстрите й очи се стрелнаха към прелестното дърво, което се извисяваше в средата на огромната им градина. Беше наистина красиво, загадъчно и мистично. Може би все пак, легендата бе вярна. А, може би бе просто детска приказка, вдъхваща надежда на хората. Детето направи няколко крачки опитвайки се да погледне растението от друг ъгъл, когато внезапно погледа й се приземи върху пейката, която се разкри насреща. Не бе празна. На нея седеше чернокосо момче, което се взираше в небето и сякаш чакаше топъл лъч светлина да огрее посърналото му лице. Дали душата му бе обзета от самота, или това бе просто една много добра актьорска игра, девойката не знаеше, но нещо я накара да се приближи до непознатия и просто да седне до него. Настани се, може би твърде близо и премести чадъра си успявайки да го скрие от капките. Не можеше да обясни защо го направи. Може би съжаление? Каквото и да бе, точно в този момент двамата напълно непознати стояха там без да се погледнат, без да продумат. Просто стояха и слушаха песента на дъжда.
- Това рожденен белег ли е? - изведнъж й зададе въпрос момчето, а тя в отговор само кимна, а след около десет минути всичко пред очите й стана черно....

Допълнително за героя:
-когато са проверявали малките деца един от демоните е отвлякъл Елена като я е отгледал или по - скоро затворил в една тъмна стая в някаква изоставена къща в гората.
-когато става на 16 е открита.
-сега тя живее в Кралството.

ако може да ми смените името на elena.♛

by **Diamond blood** Mon Oct 19, 2015 8:06 pm

Одобрена си. Добре дошла и приятно изкарване. friend

Mon	Tue	Wed	Thu	Fri	Sat	Sun
				1	2	3
4	5	6	7	8	9	10
11	12	13	14	15	16	17
18	19	20	21	22	23	24
25	26	27	28	29	30

Elena Petrova

Elena Petrova

Re: Elena Petrova