I'm Alice in wonderwolrd and you are my Mad Hatter.

Име: Адамайн Тарагай.
Години: 24
Раса: Избраните(звезда над лявата гърда)
Лик: Пенелопе Мичъл
Дарба: Некромант. Говори с мъртвите и връща тези, които са умрели, но само ако е за по-малко от час.



„А върху втората количка отгоре на дървата седи малка помагачка — синеоко сестриче. Кръв, тъмночервена ивица кръв, е засъхнала по крачето му. Но то поглежда небето, поглежда полето и се усмихва. Кому се усмихваш, малка златокоса робиньо? На мъката?…
На своята белоснежна детска душа се усмихваш ти. Твоята младост гледа с меки, кадифени очи. Но утре? Утре сивият поток на живота ще повлече и твоята младост, и твоята усмивка.”

Върху красивото лице на Ада се появи още една драскотина от поредната клонка минала по лицето й, която бавно я обезобразяваше. Босите й крака стъпваха по многобройните камъни, остри пръчки и е неравна повърхност разранявайки я. Болеше я но знаеше че трябва да избяга, че ако я намерят, ще бъде отведена и никога няма да вкуси свободата, а мозъкът й ще бъде промит. Тичаше ли тачеше, през гората и чуваше воя на кучетата и стъпките на преследвачите й, които се опитваха да я намерят и да отведат.
Зърнатата с крайчеца на окото й пещера беше толкова двусмислено послание, но не можеше да продължава да се лута в гората. Затича се към тъмната дупка в скалата и се спусна надолу по стръмните й камъни и навлезе в дългите тунели тичайки без дори да вижда къде се намира. Падаше и ставаше. А ехото на неотказващите се преследвачи звучеше зад нея все по-бързо и бързо.
Изведнъж сякаш от нищото се появи пропаст пред нея. Едва спра хващайки се за един камък и се върна назад. Дишаше тежко дробовете й се късаха. Краката й горяха от многобройните рани, а лицето й беше мръсно с драскотини и покрито със засъхнали сълзи за нейните приемни родители. Воят се усилваше, сърцето й сякаш изкачаше от гърдите й казвайки че не е готово да бъде роб. Чуваше реката под себе си, но нямаше представа колко надолу трябваше да пада и къде щеше да се озове. Щеше ли да оцелее щеше ли да умре. Робство или евентуална смърт...
Направи крачката напред и започна да пада. Отне няколко секунди които й се сториха часове докато падне в ледената вода, която я обгърна и започна да я подмята.

Допълнително:
* Тя е скрита от кралското семейство от един демон, в едно човешко семейство, който той е използвал за храна.
* Наскоро е разкрита и човешкото семейство изклато, а тя принудена да бяга.
* Въпреки стереотипа, че тези които говорят с мъртви са странни, Ада е по-скоро съркастична и агресивна. Рядко мила, само с най-близките си.