Log in

I forgot my password

Latest topics
» ✘Doubt Doubt✘open✘
Sat May 12, 2018 2:05 pm by Sleepy Ash.

» ✘Killjester✘open✘
Sat May 12, 2018 2:03 pm by Sleepy Ash.

» ✘Lawless✘open✘
Sat May 12, 2018 2:00 pm by Sleepy Ash.

» ✘Sleepy Ash✘taken✘
Sat May 12, 2018 1:59 pm by Sleepy Ash.

» ✘Old Child✘taken✘
Sat May 12, 2018 1:56 pm by Sleepy Ash.

» ✘All of Love✘open✘
Sat May 12, 2018 1:53 pm by Sleepy Ash.

» ✘The Mother✘open✘
Sat May 12, 2018 3:52 am by Sleepy Ash.

» Without you I lose. Hurry up and save me! Hurry up and save me!
Thu May 03, 2018 6:59 am by vlad.

» коняри
Tue Oct 04, 2016 5:27 pm by Diamond blood

June 2018
MonTueWedThuFriSatSun
    123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930 

Calendar Calendar

Who is online?
In total there is 1 user online :: 0 Registered, 0 Hidden and 1 Guest

None

[ View the whole list ]


Most users ever online was 37 on Sun Jul 02, 2017 11:52 pm

I would never harm you so don't be afraid and just came with me. - Преди повече от 4 години.

. :: The end :: Archive :: Past

Go down

I would never harm you so don't be afraid and just came with me. - Преди повече от 4 години.

Post by Samuel Jones on Sat Jul 30, 2016 12:19 pm

Имало някога, преди много години, векове, хилядолетие и малко отгоре може би, принц, умен, добър и храбър. Той чувал копнежите на хората. Разбирал ги, бил съпричастен с тях. Имал същият белег като теб и мен. Бил избран да го носи гордо. Имал способности. Точно като теб и мен. Още от дете слушам истории за него и някак си ... само някак си се чувствам горд да нося белега на врата си, точно като него. Той се превърна в моя идол, моя кумир и моята цел. И когато баща ми беше дистанциран и ме затваряше вярвах, че това е нещо, което може би и той е изтърпял. Затова и израснах малко по-различен от другите си роднини. Като за начало някак си ми липсваше безразличието към хората извън семейството, което беше и достатъчно.
Днес бях решил, че ще ползвам малко привилегията да командвам и да поискам да „ловувам“. Всички знаеха, че не бих наранил беззащитно животно, но беше добро оправдание, за да се измъкна за малко от стените на замъка. Ще се учудите колко лесно се връзват щом има лов и коне. Уж изграждам характер така. Пък и ако наследника не може да стреля с лък по животинки ще му се изсмеят, да не говорим, пък да язди кон.
След известно време погледнах част от малката армия, която водех със себе си. Е не бях напълно освободен, но си заслужаваше за малко глътки свеж въздух. Кимнах на един от яздещите с мен. Беше мъж на средна възраст. Никога не беше ме оставял сам и някак си го приемах повече за съюзник отколкото за пазител. Той само се усмихна и кимна обратно в отговор. Така това значеше, че скоро ще мога за момент да остана сам с мислите си. Ще разберете, че да си наследник си има своите предимства и недостатъци. Недостатъците са да искаш малко време със собствените си мисли без да имаш очи впити в теб.
Не мина много когато ловните кучета започнаха да лаят. Армията се спусна натам, а моят съюзник и аз изостанахме малко назад. Погледнах го и се усмихнах миловидно.
-Знаете къде съм. И знам, че ме наблюдаватe от разстояние, но все пак е приятно да не сте постоянно около мен. – той отново кимна и тръгна с другите, а аз поех на другата страна.
Ще осъзнаете, че свободата е нещо образно казано. Хората са по-добре с правила, а ние сме по-добре с ограничения и лишаване от правото на избор до момента, в който титлата ни не се смени с нещо по-горе или по-долу в йерархията, затова такива моменти като този се ценяха. Напълно и безусловно се ценяха. Особено когато можеш да останеш насаме с мислите си и не трябва да си затворен поради ничия причина.
Не яздих дълго. Огледах се и намерих моето място. Имение чийто собственик беше един от легионерите. Бяхме си говорели за моето „нахлуване в чужда собственост“ и накрая стигнахме до консенсус. Не се дразнеше когато идвах, защото избирах моменти, когато него го нямаше. А и се случваше толкова рядко, че на него ли проблеми да правя.
Спрях на познатото ми място и завързах Матис за близкото дърво и просто се настаних под едно по-голямо. Хванах главата си в ръцете и я стиснах до болка. Можех да контролирам нивото на болка, която да изпитвам, но понякога просто да се оставиш беше по-добрия избор. Отпуснах се и затворих очи. И тогава я усетих. Малка капка, която падна върху тила ми. Вдигнах глава и погледна нагоре. Порой от малки, блещукащи диамантчета заваля и някак ме успокояваха.
Както си стоях усетих чуждо присъствие, но не помръднах. Просто стоях и гледах към небето осъзнавайки, че точно това ми трябва. Сигурно ако някой от двореца ме видеше сега щеше да има писъци и викове, че може да се разболея и такива неща, па то нали тялото на наследника е по-ценно и от него самия.
Присъствието леко се размърда и в следващия момент видях чадър над лицето си. Светло сивото небе беше заменено от светло розово, или червено. Затворих очи и просто се отпуснах. Наведох глава и гледа как капките от мократа ми коси падат по земята. Чак тогава, с крайчеца на окото си погледнах кои е до мен.
Беше младо момиче и съм сигурен, че беше на годините на брат ми. Имаше красиво лице, изчистени черти, черна коса. Но нещо спря погледа ми. Имаше белег? Звездата? Но тогава защо не беше в двореца? Нали по закон всички избраници трябваше да са там? Размърдах се и я погледнах. Посочих белега и се усмихнах мило.
-Извинявай за въпроса, но това родилен белег ли е?
avatar
Samuel Jones

Брой мнения : 44
Join date : 2016-07-28

View user profile

Back to top Go down

Re: I would never harm you so don't be afraid and just came with me. - Преди повече от 4 години.

Post by elena.♛ on Wed Aug 03, 2016 8:23 pm

Не след дълго в ръцете на Елена попаднаха лист и молив, предпазливо съхранени в старото и леко захабено кафеникаво куфарче. Както се и предполагаше, момичето започна да рисува. Уви, тази дейност не продължи дълго. Графитът играеше по белия лист, докато неочаквано не се застопори на едно място. Брюнетката бавно вдигна поглед от работата си и го впери в огромната сянка. Днес бе ден, в който можеше да излезе и да подиша чист въздух. Идваше при нея само за да й донесе това от което имаше нужда, като храна, вода или да я изведе навън. Понякога се чувстваше като някое домашно животно. Сякаш бе затворена в някоя клетка, вързана със синджир, а стопанинът й я хранеше и извеждаше, когато той сметнеше за нужно. Елена понякога се опитваше да проведе разговор с него, но винаги неуспешен. Искаше да разбере защо бе затворена в тази стая? И кой всъщност бе той? Това щеше да си остане неразгадана загадка, защото при всеки неин опит мъжът с маската излизаше и я заключваше.
Синьото небе, което обикновено се разпростираше над гората, днес го нямаше. Днес бе закрито от неизменните си спътници - буреносните облаци. Луната си взе довиждане с небосвода, след което побърза да се скрие от вечния си съперник. Познаваше тази гора много добре. Винаги я извеждаше тук. Може би, защото не се навъртаха хора около нея. Освен, ако не идват да ловуват, но мъжът с маската избираше подходящ момент да я "изведе навън".
- Може да завали, вземи - каза той като й подаде светло розов чадър.
- Благодаря, но ти къде отиваш? - попита Ел, но не последва никакъв отговор, а мъжът изчезна из дърветата. Познаваше го от толкова години, а още не знаеше името му. Не знаеше нищо за него. Наричаше го "мъжът с маската". Винаги е искала да види лицето му. Представяше си го, дори понякога го изразяваше в някои от картините си.
Крачеше бавно и се наслаждаваше на кратката си свобода. Доста хора не осъзнаваха какво имаха. Не използваха пълноценно свободата, която й ем връчена. През времето, което можеше да излезе имаше право да се разхожда само и единствено в гората и то близко до имението. Не й бе достатъчно, но се задоволяваше и с това, което и даваха.
Капнаха две едри капки върху нея. Погледна нагоре. Облаците имаха доста тъмен нюанс. Отвори чадъра си. Изведнъж погледа й забеляза непозната фигура. Това не бе мъжът с маската. Определено не бе той. Елена с предпазлива крачка се приближи към него. Започна да пръска малко повече. Вдигна чадъра над главата и на двамата им.
- Да, защо питаш? - погледна лявото си рамо, където се намираше белега й. В онази стаичка постоянно размишляваше. Дали означаваше нещо? Или бе просто белег? В този момент й светна. Може би този човек щеше да й помогне да разбере защо онзи я държеше в плен.. част от загадката можеше да бъде разгадана. - Кой си ти? Какво правиш тук? - директно попита девойката без никакви колебания. Не бе виждала други хора наоколо, не умееш да контактува добре.
avatar
elena.♛

Брой мнения : 16
Join date : 2015-10-15

View user profile

Back to top Go down

Back to top


. :: The end :: Archive :: Past

 
Permissions in this forum:
You cannot reply to topics in this forum