.
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Log in

I forgot my password

Latest topics
» ✘Doubt Doubt✘open✘
Сюжет                 EmptySat May 12, 2018 2:05 pm by Sleepy Ash.

» ✘Killjester✘open✘
Сюжет                 EmptySat May 12, 2018 2:03 pm by Sleepy Ash.

» ✘Lawless✘open✘
Сюжет                 EmptySat May 12, 2018 2:00 pm by Sleepy Ash.

» ✘Sleepy Ash✘taken✘
Сюжет                 EmptySat May 12, 2018 1:59 pm by Sleepy Ash.

» ✘Old Child✘taken✘
Сюжет                 EmptySat May 12, 2018 1:56 pm by Sleepy Ash.

» ✘All of Love✘open✘
Сюжет                 EmptySat May 12, 2018 1:53 pm by Sleepy Ash.

» ✘The Mother✘open✘
Сюжет                 EmptySat May 12, 2018 3:52 am by Sleepy Ash.

» Without you I lose. Hurry up and save me! Hurry up and save me!
Сюжет                 EmptyThu May 03, 2018 6:59 am by vlad.

» коняри
Сюжет                 EmptyTue Oct 04, 2016 5:27 pm by Diamond blood

November 2024
MonTueWedThuFriSatSun
    123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930 

Calendar Calendar

Who is online?
In total there are 11 users online :: 0 Registered, 0 Hidden and 11 Guests

None

[ View the whole list ]


Most users ever online was 171 on Sun Oct 27, 2024 9:50 pm

Сюжет

Go down

Сюжет                 Empty Сюжет

Post by Diamond blood Fri Feb 19, 2016 5:36 pm


12.03.653

Детски плач огласи стаята задушавайки тишината. Малки крачета ритаха безпомощно във въздуха. Ръчичките търсеха къде да се хванат, за да усетят отново сигурност. Невинните очи оглеждаха стаята разстроено.
- Антани. - прошепна уморен, женски глас. Нежните ѝ ръце поеха крехкото същество при себе си и с внимателна целувка по челото стопиха виковете. Детските очи се затвориха и след минута дребното същество потъна в безгрижния свят на сънищата.
Майчината ръка галеше детската главичка, а погледа ѝ сипеше любов подобно на тих, пролетен дъжд, но за миг сякаш времето спря. Малкото детско вратле бе белязано с сивкаво петно.
- Какво е това?! - умората в гласа на кралицата изчезна и типичната власт и студенина отново превзеха гласните ѝ струни. Слугинята потрепери. Ако нещо не беше наред с това дете цялата ярост на краля и кралицата щяха да се стоварят върху нея.
- З-Звезда. - притеснено отговори възрастната жена. Светкавици прехвърчаха в очите на кралицата. Ако детето не беше в обятията ѝ, отдавна да бе вдигнала целия замък на крак.
- Откъде се е взела! - съскаше срещу възрастната жена злостно. Кралското семейство не можеше да има дефект. Нямаше как си го позволят.
- Може би е родилен белег. - престраши се слугинята, но веднага съжали. Гневния поглед на Нейно величество достатъчно ясно крещеше какви щяха да са последствията ако глупавата слугиня се разприказваше отново.
- Засега ще мълчим. Забравяш, че си видяла това върху сина ми! - облегна се назад младата жена давайки си заслужена почивка.

24.11.658

Писмо на кралицата
Скъпа сестричке,
страхувам се, че белега бе само началото. Когато го родих, това бе най-щастливият момент в живота ми. Никога не съм си и помисляла, че нещата ще се развият по този начин. Исках едно обикновено дете, което да напътствам и да видя как се възкачва на трона също както баща му, и дядо му, и пра дядовците му преди това.
Откакто се научи да говори приказва странни неща. Знае неща, които никога не съм произнасяла на глас. Казва, че чува гласове. Страхувам се, че полудява. Как биха уважавали луд крал?
Кралят още не е разбрал за нищо от случващото се. Ами ако разбере? Знаеш, че не е особено привързан към нас. Може да го нарани. Може да ме обвини в изневяра. Все още успявам да крия белега, но Антани расте. Нелепите дрехи няма да са вечно решение. Помогни ми сестричке. Отчаяна съм.

19.03.671

Записките на слугинята
Раздорите в двореца продължават вече осемнадесет години. Беше трудно да се опази тайната за белега и за лудостта на принца. Когато краля разбра за всичко не побесня, както очакваше цялото кралство. Несъмнено е посегнал на жена си, защото си спомням много добре белезите по шията на Нейно величество.
Прие сина си изключително добре. Започна да го обучава. Започнаха да разправят, че го учи на вещерство. Настръхвам само като си помисля за това.
Цялото кралство се подготвя за война. Пиршествата в чест на принца приключиха и войската се готви. Краля вярва в сигурна победа заради вещерството на сина си.
Предусещам промяната, която ще настане с възкачването на младия принц Антани на трона. Мрачни времена наближават.

17.08.2013

- Имало едно време принц. Умен, храбър и добър. Казвал се Антани. Имал същия белег като твоя. Красива звезда с пет лъча точно на врата си. Бил специален. Можел да чува мислите на хората. Знаел ходовете на враговете си още преди да са го нападнали. Чувал копнежите на хората около него. Баща му го обичал истински и искал да го подготви за тежестта на короната. Майка му от друга страна го мразела. Тя искала да попречи на величието му. Не харесвала дарбата му и още от момента на раждането му тя криела красивия белег. Казвала, че е луд заради това, което чува. Но времето бавно се нижело и краля разбрал за всичко. Той решил, че принц Антани не е луд. Видял в сина си храбър рицар, който щял да помогне. Събрали войските си и започнали бавно, но сигурно да завладяват държава след държава. Скоро превзели всичко. Нямало враг способен да им се противопостави. Принцът намерил своята принцеса. Имала белег също като неговия и отново като него имала и дарба. Качили се на трона като крал и кралица и поставили началото на велико царуване.
- А после какво станало? - нетърпеливо, детско гласче се обади. Мъжът до момиченцето се усмихна продължавайки приказката си.
- Царуването не траело вечно. Антани отдавна починал продължавайки рода си. Момичета и момченца със същия белег по телата си. Неговите внуци и внучки застанали на чело на огромното кралство, което бил създал. Случило се нещо, което всички очаквали - преврат. Убили всички белязани. Или поне така си мислили. Потомците на Антани живеели в сенките и готвили отмъщението си. Хората вярвали на това, което било пред очите им. Не виждали белега - нямало проблем. И така до днес. - завърши приказката мъжът и нежно целуна момиченцето по главата.
- И всичко приключва така? - невинното гласче на момиченцето прокънтя в стаичката. Големите ѝ очи търсеха своя щастлив край.
- О, не. Не приключва така. Разбира се, че ще си върнем властта, но за да стане това татко трябва да излезе, а ти да заспиш. - приседна на леглото до крехкото момиченце. - Утре сутрин ще бъдеш принцеса, сладкишче.

18.08.2013

Извънреден репортаж.
,,В северната част на града, късно тази вечер, бе подаден сигнал за въоръжен грабеж в местната банка. Похитителите са убили охраната на сградата, но не са докоснали парите. Само минути след това заваляха сигнали за вандализъм, отвличания, убийства и грабежи. Полицията прави всичко по силите си, за да овладее положението. Гражданите бяха информирани да се приберат по домовете си и да запазят спокойствие. Най-вероятно става дума за улична банда и проблема ще бъде овладян скоро.''

Вестник ,,Daily news´´ брой № 17
Терор и ужас - краят на света!
Улиците по които довчера играеха децата ни се превърнаха в бойно поле. Болниците затвореха врати поради липсата на лекари и сестри. По-рано днес телевизията получи съобщение от терористите, което достатъчно ясно представя целите им - смърт. Без съмнение трябва да се готвим за война.
Приберете се по домовете си. Скрийте се в мазета и килери. Те не са обикновени хора. Свидетели казват, че нападателите имат способности. Очевидци ни изпращат клипове. В никакъв случай не се опитвайте да се справите сами с тях. Ако не им се противопоставяте ще ви оставят живи.
Остава ни само едно - надежда. Надежда за чудо, което да ни спаси. Армията прави всичко по силите си. Не се отказвайте.

Сюжет                 1110     Сюжет                 1210
Снимки изпратени ни от свидетели

29.08.2013

Коронацията
Беше крайно време да получим мястото, което заслужаваме. Хората не можеха да управляват такова голямо място като Земята. Още от самото сътворение важи едно единствено правило - По-силният побеждава. Ето, това бе причината Кралското семейство винаги да е най-подходящо за трона. Грешните разбирания на човечеството водеха света до гибел. Нямаше как да дадеш властта на всички. Един човек управлява. Тези глупости за политика бяха просто начин да замажат положението. Да се наричат цивилизовани. Глупаци! Всеки знае, че най-перфектното управление е това на монархията. Когато знаеш, че нищо не зависи от теб просто играеш по правилата, за да уредиш живота си. Няма как да имаш болните амбиции на човечеството за промяна и равенство. Всичко бе перфектно когато решенията се взимаха от един единствен човек - Кралят. Мъжът ми. Баща на четири невероятни деца. И предводител на една нова империя.
- Първите ми заповеди ще са да затворим всички хора по килиите. След това искам всичко от тази ера на технологии да бъде унищожено или събрано в някоя от залите на новия ни замък. Искам пратеници във всяка една от държавите, да съобщят кои от братовчедите си избирам за управници в мое отсъствие. - първите му заповеди, а още не беше коронясан. Перфектен крал, а от там и очаквахме едно перфектно кралство.
- И още нещо, София. Искам още от този ден да се издирват Избраните. Все още не сме достигнали върха. Можем да сме още по-добри. Искам да се намерят всички Избрани. Доведете ги тук до един. - тежките врати се затръшнаха зад него. Моят крал.

21.12.2013

Ден 115 (21.12.2013)
Нямам представа дали е ден или нощ. В килията не влиза и капка светлина, но мога да разбера дали е сутрин, обед или вечер по това кога ни сервират храната. Сега сутрин. Липсва ми дневната светлина. Липсва ми въздуха. 115 дни. Не мога да повярвам колко време мина. Половината от нас не издържаха. Самоубиха се или умряха от ранни получили още по време на Атаката. Сестра ми роди момиченце. Не мога да повярвам, че това дете ще израсне тук. Никога няма да усети вкуса на истинската храна. Сигурно ще стане храна за тези чудовища, които идват тук всяка вечер. Легионерите. Моля се да не изберат и мен. Все още ми се живее.
---------
Нямам представа какво стана. Как стана. Знам само, че тази сутрин мечтаех за слънцето и мислех, че повече няма да го видя, а днес отново съм навън. Тези... крилати хора дойдоха и ни помогнаха. Надявам се само да не е с лоши цели. Искам просто отново да се върна у дома. Чух, че Краля заповядал на легиона си да изгорят всички къщи, да съборят всички сгради, да съберат всички вещи. Едва ли е останало въобще нещо от дома ми.
Сега гледам луната. Странно е, как тя е единственото нещо, което ми изглежда познато, но все още имам надежда. Щом излязохме от онова място значи нещата ще се наредят.

28.07.2038 (наши дни)

Бал
Наследник. Очакваше се да стана такъв. Може би щях, но всичко това, което правеше баща ми изглеждаше така далечно за мен. Аз нямах представа как да решавам съдбата на народа си така лесно и уверено както той правеше. Искаше ми се всичко да е приключило, за да не трябва да мисля и за ангелите, които все още не бяха получили наказанието си, нито за избягалите хора. Дори малката ми сестра би се справила по-добре. Дори не ѝ мигна окото когато наложи наказанието на ангелите. Обезкриляване. Ами братовчед му? То не се поколеба изпълнявайки всичко това. Може би на тяхно място и аз щях да направя това, но все пак ми изглеждаше така трудно.
- Сам? - тихият глас на Рейвън винаги звучеше така мек и нежен. Тя беше единствения човек, който можеше да ме разбере. Може би защото бяхме близнаци. Първите близнаци в историята. А, може би просто мислехме еднакво.Радвах се, че я имам до себе си.

------

Diamond blood
Diamond blood
Admin

Брой мнения : 140
Join date : 2015-10-07

https://ruletheword.bulgarianforum.net

Back to top Go down

Back to top


 
Permissions in this forum:
You cannot reply to topics in this forum