Кора Джеймс

by cora; Thu Oct 22, 2015 9:00 pm

Кора Джеймс // 23 // Избрана // Rose McGowan
Кора Джеймс Tumblr_inline_mtkxdv8wwH1qfs24i

- Замълчи – изсъска Кака-Блонди срещу натрапника.
Как смееше да й говори? Кой му даваше това право на този безмозъчен кретен? Не знаеше ли пред кого стои? Такова ли отношение трябваше да получава тя? Може би трябваше да го научи. О, да, разбира се. Не всеки бе способен да отдава почитта, която трябва. Може би просто семейството му беше виновно за всичко … може би той нямаше никаква вина, но моля те, скъпа, това не е мотив.
- Заповядваш ли ми? – нахалният му глас се заби в мозъка й и тя се подсмихна.
- Ти ли ще ми кажеш какво да правя? – гласът й, с нотка на подигравателност, се заби като шамар в лицето му.
Усмивката се появи на лицето й и тя поклати глава доволно като някоя хлапачка, която си беше получила бонбонката. Засмя се гласно и запълни дупките мълчание, които оставяха. Невероятно красивите й очи оставяха следите от преминаването си по цялата дължина на Хенри, който я изнервяше, но и забавляваше с тъпотата си. Наистина не вярваше, че е възможно да е толкова глупав, колкото й изглеждаше още в мига, в който зърна ослепителните му очи, които за жалост, не можаха да скрият всичко, което трябваше, а и се искаше, защото тогава тя наистина можеше да бъде негова.
- Ако не аз, то тогава кой, скъпа ми Катрин – изричайки думите си една гадно неприятна тръпка премина от гърдите й към корема и я накара за миг да се почувства добре, но и знаеше, че трябваше да се размеква. Това животно не го заслужаваше.
- Самочувствието ти надхвърля нормата – отговори фон Бьорг и детската й усмивката моментално се стопи. – Забравил си … - направи няколко крачки напред и пристъпи с котешка и предизвикателна усмивка напред, а отваряйки устата си сякаш сипеше не думи, а мед. Толкова сладки бяха. - … как да се държиш – беше достатъчно близо, за да улови яката му и да го придърпа към себе си. Дългите й коси покриха лицето й заради силния вятър, който караше слабото й телце да потръпва. Усети пръстите му, които минаха през бузите й и отместиха косите, покриващи прекрасното й лице.
- Знаеш, че те обичам, миличка – усмивката му погали тялото й, а ръцете му, минаващи по раменете й, а след това хващащи кръста й, придърпвайки я към себе си, я накара да се разтопи, като лед на горящ асфалт.
Знаеше какъв щеше да е следващият му ход. Щеше да я целуне. Или може би не. Не знаеше. Имаше ли откъде? Размекваше се, по дяволите. Приличаше на влюбена глупачка. Трябваше да се отдръпне на всяка цена. Независимо колко щеше да й костваше, независи от това дали щеше да го загуби или не. Най – хубавото нещо в живота й беше той, но той й пречеше и тя го знаеше, а не искаше да има пречки в живота си. Трябваше да изхвърли ненужното, защото то не й трябваше, защото не го искаше и щеше да го разкара, защото все пак, Катрин беше Катрин. Ако я целунеше нямаше да може да спре и отново щеше да се потопи в онзи Рай, който мразеше, който я правеше слаба.
Устните им щяха да се преплетат, да се изгубят в танца си, но точно в този момент Кака-Блонди извади пистолета си, повдигайки късата черна рокличка бавно, а след това го постави на корема му, като заплашително го опря на него, а след това изсъска в лицето му, докато дъха й се блъскаше в устните му:
- Аз теб също.
Той направи крачка назад, но Катрин го последва. Той понечи да извади своя пистолет. О, да. Фон Бьорг много добре знаеше къде той държеше оръжието си. Точка за нея, разбира се. Изстрелът от пистолета й създаде заплашителна дупка между очите му, от която бликна огромно количество кръв изведнъж. Кожата й потръпна, а тялото му се свлече и се стовари отгоре й, при което тя го избута от себе си и то се сблъска със земята.

by **Diamond blood** Thu Oct 22, 2015 11:28 pm

Много хубав герой. fuun

Добре дошла и приятно изкарване. friend

Mon	Tue	Wed	Thu	Fri	Sat	Sun
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30

Кора Джеймс

Кора Джеймс

Re: Кора Джеймс