Log in

I forgot my password

Latest topics
» ✘Doubt Doubt✘open✘
Sat May 12, 2018 2:05 pm by Sleepy Ash.

» ✘Killjester✘open✘
Sat May 12, 2018 2:03 pm by Sleepy Ash.

» ✘Lawless✘open✘
Sat May 12, 2018 2:00 pm by Sleepy Ash.

» ✘Sleepy Ash✘taken✘
Sat May 12, 2018 1:59 pm by Sleepy Ash.

» ✘Old Child✘taken✘
Sat May 12, 2018 1:56 pm by Sleepy Ash.

» ✘All of Love✘open✘
Sat May 12, 2018 1:53 pm by Sleepy Ash.

» ✘The Mother✘open✘
Sat May 12, 2018 3:52 am by Sleepy Ash.

» Without you I lose. Hurry up and save me! Hurry up and save me!
Thu May 03, 2018 6:59 am by vlad.

» коняри
Tue Oct 04, 2016 5:27 pm by Diamond blood

December 2018
MonTueWedThuFriSatSun
     12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31      

Calendar Calendar

Who is online?
In total there is 1 user online :: 0 Registered, 0 Hidden and 1 Guest

None

[ View the whole list ]


Most users ever online was 37 on Sun Jul 02, 2017 11:52 pm

Анастасия Беликова

. :: The end :: Archive :: Heroes

Go down

Анастасия Беликова

Post by Анастасия Беликова on Thu Oct 15, 2015 1:20 pm

 


#Татяна Беликова
#n/a
#Dark Legion
#Nina Dobrev




"Тя бе една от всички.Поредната изгубена душа,пазеща се от мрака на расата и.Един ден тя реши,че мъката и ще я превърне в непреклонната принцеса,обходена от самата тъмнина виеща около нея.Злото я погълна,убви ледените си треперещи ръце около нея и я грабна също като граблива птица,плячката си."
-Къде съм?-Медения глас на красивото младо момиче кънтеше из "нищото".Тя беше висока,стройна и със снежно бяла рокля до коленете,по която се спускаха руси къдрици,за които тайно и завиждах.Оглеждаше се като сърничка пред хищник и търсеше начин да избяга.Лек усмивка,почти незабележима се появи на устните ми,но се опитах да си придам миловиден и сериозен вид,което беше почти невъзможно.Стойката ми наподобяваше строг родител скръстил ръце,но с тази разлика,че моя маникюр беше по хубав,катранено черната ми права коса се издължаваше по гърба ми почти до кръста,а сините ми сапфирени камъни наподобяващи очи впити в нейните.Бях слаба и с доста дълги крака,за който можех да благодаря на скъпата си майка за гените.Нямах търпение да си поиграя с поредната жертва на легиона.Заблудените души бяха като сладко начало на сутрешната ми обиколка.
-Всичко е наред.-Пристъпих внимателно няколко крачки и вдигнах ръце всякъш се предавах,а на лицето ми бе изписано миловидност.Девойката всякъш я хипнотизирах с примамливото си,лъжливо личице.Предпазливо застанах на не повече от 3 крачки от нея и застинах.
-Аз съм Анастасия.Настя,за приятелите.Няма да те нараня.-Мекият ми глас продължи с подмолната игра на котка и мишка."Слава Богу тая глупост ще свърши по бързо от очакваното."
-Къде съм?-Гласът и се разтрепери,а от очите и съвсем забележимо бликнаха кристални капчици сълзи."Колко трогателно".
-Буквално,ти си в средата на...нищото.Тук е нещо,като смъртна магистрала.-"Да,това беше погрешно изречение.Всеки път се опитвах да подмина обяснението "тъмна материя" заменяйки я с "черна магистрала".Тук в нищото тя беше под мой контрол,в моите владение.Подсъзнанието ми крещеше вътрешно: "Ти тъпа ли си,бе"?
-Какво?Мъртва ли съм?-Отстъпи няколко крачки назад и изглежда ужасено,а очите и се ръзшириха,като с ръцете хвана малко от плата на роклята си.-Вътрешно извъртях очи и изпуфтях,но се въздържах и аз да не се опитам да я удуша,преди да настъпя към плана си.
-Да.Няма лесен начин за казване.На това място,"хора",като мен изпращат хора като теб отвъд.-Гласът ми продължаваше да е тих и спокоен,иначе ако крещях,както ми идваше отвътре до сега да е избягала с писъци.Глупачке,няма жътвари или Господ,тук съм само аз.Не си мъртва,но след това,което ще ти причиня...може и да станеш.
-Там е сигурно,спокойно и душата ти ще намери покой.Обещавам ти.-Изрекох думи за който и 1 процент не бях сигурна дали ще се случат.Нямах си и на идея какво имаше отвъд,да не говорим,че не съм и посещавала мястото за което "работя".Хайде да се свършва и да си ходиме,овца такава.
Тя се замисли може би за няколко секунди,огледа празното пространство и подаде крачки напред към мен плахо.Точно както в началото,плячка към хищник.Усмихнах се вътрешно и заплясках с ръце,а вътрешното ми аз заподскача с тройни салта.
-Д..обре.Ще премина.-Отрони от устните си.
-Добре тогава.Подай ми ръцете си.-Подаде несигурно двете си ръце,които бяха ледени на допир.Положи треперещите си ръце в дланите ми и тогава настъпи истинското забавление.


Преди много време...
Когато си представяш живота на Анастасия Беликова искаш да видиш онова популярното,обичано от всички момиче.Вечното весело лице да огрява стаята допълнено с хапливи шеги и закачки.тя имаше добро сърце,грейнала усмивка и светло бъдеще,докато един мъж не реши да го разруши с гръм и трясък.Точно добрата и душа я предаде и изсмука живота от нея.Винаги танцуваше,обожаваше да танцува,ходеше на частни уроци и почти всяке секунда от живота си бе прекарала в движение.Тя винаги те кара да се чувстваш обичан и разбран,беше изключително добронамерена и сърдечна.вече небеше веселото момиченце танцуващо без причина,играещо си с вратовръзките на баща си,докато скача на леглото омазана цялата в шоколад.Всичко започна от Елиас,моят годеник.той бе най-очарователният,привлекателен и завладяващ мъж,който бях срещнала.очите ми търсеха само и единствено него.заслепена като от слънцето изгарях за всеки прекаран момент.Подпадлваше вътрешностите ми,изгаряше душата ми и ме караше да забравям за милата и добра Настя.Станах жена с буен некорнтролируем нрав,усмивката не слизаше от лицето ми.знаех,че ще прекарам живота си с него.
Тази нощ щеше да се състои ежегодното парти на кралската фамилия.Целият град присъстваше.Знайни и незнайни заможни хора се бяха събрали тук.Всички облечени в най-хубавите си дрехи,показващи богатството си чрез тях.Колко жалки са всички.Залата се намираше в старият затворен театър.на скоро го бяха обновили специално заради събитието.Идваха избори,няма как да не се похвалят.огромната конструкция се извисяваше в центъра на града.цялата покрита от горе до долу със стъкла,а в началото си имаше златни врати с изумителни черни орнаменти.Красотата,която малко могат да оценят.щом всички пристигнахме залата се препълни,сервитьорите облечени в изгладените си униформи тичаха напред назад с подноси пълни с изобилие от алкохол.Колкото по пияни бяха толкова повече пари щяха да дадат за фондацията.Елиас имаше работа и нямаше как да дойде с мен и с неохота се разтъпчвах из бурната тълпа.нямах познати сред тях,единствено елиас имаше и ме запознаваше само и само за да не ми е толкова скучно.Но само когато аз настоявах,той не обичаше да ме дели с други,дори и за няколко минути разговор.Винаги ме изненадваше.правеше поне по една лудория на подобни тъпи събития и ме разсмиваше или аз се включвах.Смехът ми ехтеше покрай голите стени и се сливаше с музиката.бяхме като две малки луди деца пуснати на свобода от кошарките си.Дългата ми черна прилепнала рокля се влачеше по пода зад мен,а червеното вино се люшкаше в опит да се излее върху някоя наконтена кифла с което да си разсея вечерта.докато отегчената ми особа обхождаше Помещението,изведнъж някой ме дръпна рязко за ръката назад.Беше рафаел той е един от най-близките приятели на елиас.Винги забавен,подиграваше се на наконтените кифли и общо взето си имахме приказка,но нищо повече.за жалост той така и не разбра,че съм влюбена в елиас и нямам грам чувства към него,освен приятелски.Елиас на няколко пъти му направи забележка и уж се беше разбрал,но никога не се знаеше какво е намислил.Никога не се отказваше,посочеше ли си цел тя бе изпълнена точно по неовият план.
-Хей рафа.защо си на тази глупост?Има много по интересни места на който да се напиеш.-Потупах го по рамото,а той се засмя с онази глупава хлапашка усмивка и ми лъхна на алкохол.явно доста си е пийнал тази вечер.
-Наще ме накараха.Било важно да присъствам и да покажа,че семейството ни е загрижено и бла,бла,бла.знаеш ги.Досадни старчета.-извъртя очи и ме прегърна през рамо взимайки чашата ми в ръката си.
-Хей.махни си лапите от мен Рафа.знаеш какво мисли Елиас за това.Говорихме вече.Ще си помисли нещо,моля те.-Погледнах окурително към него,но той отново извъртя очи ядно и ме хвана за ръката дърпайки ме към изхода от залата.В театъра имаше много зали,защото тук ежегодно се представяха хиляди представления.високите ми токчета ме накараха да се затичам и хванах плата на роклята си в другата ръка за да не я настъпя.
-Рафа,какво правиш?Къде отиваме?Трябва да се върнем.-помолих го,но той само отвърна,че щяло да видя и,че трябвало да поговорим.в.влизайки в една от залите за представления удостоявайки ни с мрак и малка светлинка простираща се над голямата сцена рафа затвори вратите зад нас и пристъпи към мен.б.бях застанала точно до стената и го гледах с повече от удивление.
-Бе мога да повярвам,че си още с него Настя.той е грешка за теб не разбра ли?Не разбираш ли колко те обичам.Влюбен съм в теб.-големите крачки назад които правех не стигнаха по далеч от заставящата ме стена.Студеният цимент се заби в гърба ми и кожата инстинктивно потръпна.Ръката му мина по продължението на дългата ми катранено черна коса спускайки се по рамото и гърдите ми.следях с поглед движенията му,но при всеки опит да се отдръпна от него той ме притискаше по силно към стената.Суденото му тяло бе по ужасно и от цимента.мириса на алкохол ме караше да намръща вежди и да извърна поглед.
-Ти ще си само моя.никога няма да те оставя в лапите му.т.Ти ми принадлежиш.-Говореше с тих примамлив глас.у.Усмивката му,залъгваща и хищническа нямаше намерение да ме пусне.-Не.Рафа,осъзнай се моля те.Пиян си.-тихият ми глас се опитваше да го накара да повярва,че ще направя това,което той иска,а всъщност исках само да се измъкна.-не!няма да те пусна!Желая те!-Прикова ме силно до стената,не можех да помръдна и сантиметър затисната от тялото му.Ръцете му свалиха тънките презрамки на роклята ми без затруднение свличайки я до кръста ми.-Не,моля те не го прави.Недей Рафа.умолявам те,пусни ме.просто ме пусни.-Горчиви сълзи се стичаха по лицето ми размазвайки грима ми.затворих очи и просто плачех в опит да се откъсна от него,но той беше три пъти по силен от мен.нямах никакъв шанс.Тялото ми изтръпваше при допира на ръката му  леко плъзгаща се по бедрото ми нагъваща роклята ми по дължината на крака ми.В опит да извикам за помощ,паникьосвайки се,цялата трепереща и ужасена той затисна устата ми с ръката си,а с тялото си ме притискаше към стената.беше пиян и объркан,нямаше как да го накарам да ме пусне.Боже моля те не допускай това.не ме оставяй в ръцете му.но нямаше кой да ме чуе,разкопча колана и копчетата на дънките си и последвалата случка промени изцяло живота ми.Болката,която изпитах ме раздираше отвътре.и не от изнасилването,а от това как един човек може да е толкова зъл и да иска толкова силно нещо,че да причини подобен ужас.Опитвах се да крещя да викам,но гласа ми ехтеше в празната стая.музиката се сливаше с тънкият ми гласец и заглушаваше отчаяните викове за помощ.


Когато всичко свърши се свлякох на земята.онази веселяга бе умряла.потъняла в мрака,нямаше го щастливото хлапе,а само празната ми студена душа.сълзите ми бяха пресъхнали.нямах нито глас нито сълзи,които да пролея.стоях свита в ъгъла като празна черупка.В този момент влезе елиас.Гневното му изражение при вида ми го накара да побеснее още повече,не очакваше това.тръгна към нас,но бяхме прекалено далеч,чак от другата страна на зрителските редове.намерих онзи надълбоко скрит глас и извиках срещу него,опитвайки се да стана,но рафа ме издърпа казвайки му,че никога няма да съм негова.толкова бързо се случи всичко,че когато се осъзнах вече бяхме в колата му.опитвах се да отключа вратата,борех се,но той отпраши с мръсна газ,а елиас бе в колата зад нас.и двамата караха с безумна скорост по магирстралата.беше вечер и в почивните дни всички се прибираха обратно в града.минавахме между колите със заплашителна скорост и маневри.на няколко пъти щяхме да се блъснем,но се разминахме на косъм.Излизайки от магистралата по един черен път елиас успя да настигне колата ни и изравни с нея,но рафа беше ужасно пиян.с един тласък настрани избута колата на елиас и тя се заби в един стълб.-Неее!!!Елиас!!-не можех да съм по съсипана.изпищях.опитах се да отворя,да го спра,но рафа загуби контрол над колата,тя се завъртя няколко пъти и паднахме право в дерето до нас.обърнахме се няколко пъти и загубих съзнание.
клепачите ми натежваха,опитвах се да ги отворя,но някаква неземна сила не ми позволяваше.цялото ми тяло изгаряше от болка.исках да се събудя и да стана,но чувах само далечни гласове.гласът на баща ми и едната от сестрите ми.намерих последни сили за да отворя клепачи и лекарите се размърдаха около мен.излезнаха от стаята и остана само един.
-искам да стана.-пресъхналите ми устни бяха намокрени от малък къс памук напоен с вода от баща ми.и той и лекаря ме гледаха с някакви тъжни погледи.не помнех нищо.абсолютно нищо за това как съм се озовала в тази болница.огледах се наоколо мириса на смърт и болести ме караше да потръпна.мразех тези места.лекаря седна на леглото до мен.беше млад на около 30 години почти,но младолик.заговори спокойно,опитващ се да успокой малко дете.
-Госпожице Беликова.Вие сте претърпяла катастрофа.желателно е само да сте спокойна.имате силни травми и това,което ще ви съобщя е ужасно.не го правя с много пациенти,но е наложително.при катастрофата сте загубили детето,което сте чакали,както и останалите две момчета.моите съболезнования.-хвана ме за ръката,а баща ми за рамото,но аз ги избутах и двамата.
-Какво?Дете?Била съм бременна?-Шокираното ми лице не можеше да помръдне.Болката се настани в сърцето ми и не искаше да изчезне.раздра ме отвътре и ме убиваше бавно,повече от болката от раните.Явно лекарят се учуди,че не съм знаела.
-Не,не,не!!-Изкрещях насреща му.затворих очи и онези проклети сълзи отново се появиха,заместиха изцяло усмивката,която не слизаше от лицето ми.
-Махайте се!Хайде махайте се всички!-Продължавах да крещя и ги замерях с каквото намеря.лекаря се опитваше да ме успокои,но не се получаваше.виках,крещях и не спирах да плача.загубила съм детенцето си.не,това не може да е истина.това е сън.Това е сън.
avatar
Анастасия Беликова

Брой мнения : 7
Join date : 2015-10-15

View user profile

Back to top Go down

Re: Анастасия Беликова

Post by Diamond blood on Thu Oct 15, 2015 8:27 pm

Одобрена си. Добре дошла. Да променям ли името ти и ако да как?
avatar
Diamond blood
Admin

Брой мнения : 140
Join date : 2015-10-07

View user profile http://ruletheword.bulgarianforum.net

Back to top Go down

Back to top


. :: The end :: Archive :: Heroes

 
Permissions in this forum:
You cannot reply to topics in this forum