Log in

I forgot my password

Latest topics
» ✘Doubt Doubt✘open✘
Sat May 12, 2018 2:05 pm by Sleepy Ash.

» ✘Killjester✘open✘
Sat May 12, 2018 2:03 pm by Sleepy Ash.

» ✘Lawless✘open✘
Sat May 12, 2018 2:00 pm by Sleepy Ash.

» ✘Sleepy Ash✘taken✘
Sat May 12, 2018 1:59 pm by Sleepy Ash.

» ✘Old Child✘taken✘
Sat May 12, 2018 1:56 pm by Sleepy Ash.

» ✘All of Love✘open✘
Sat May 12, 2018 1:53 pm by Sleepy Ash.

» ✘The Mother✘open✘
Sat May 12, 2018 3:52 am by Sleepy Ash.

» Without you I lose. Hurry up and save me! Hurry up and save me!
Thu May 03, 2018 6:59 am by vlad.

» коняри
Tue Oct 04, 2016 5:27 pm by Diamond blood

December 2018
MonTueWedThuFriSatSun
     12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31      

Calendar Calendar

Who is online?
In total there is 1 user online :: 0 Registered, 0 Hidden and 1 Guest

None

[ View the whole list ]


Most users ever online was 37 on Sun Jul 02, 2017 11:52 pm

Breathe in the light and say goodbye

. :: The end :: Archive :: Heroes

Go down

Breathe in the light and say goodbye

Post by Alena T. Banes on Wed Aug 03, 2016 6:38 pm

Силното слънце безжалостно жулеше меката й на допир кожа. Обикновено свободно пуснатите къдрици сега бяха прилежно и строго прибрани в стегнат кок. Наместо престилка, с която ежедневно ходеше на нивата до село да бере ягоди, носеше специално ушитата от майка й рокля. За обувки, уви, не бе успяла да припечели достатъчно на пазара, затова бе сложила старите и протъркани. Стоеше мирно редом с Томас Бейнс - баща й - на спирката, където през час минаваше стара каруца и водеше пътниците към града. В ръцете си старият мъж държеше куфар, вероятно пълен с дрехите на младото момиче. Чакаха вече от тридесет минути посред най-голямата жега. Челото на Томас бе обляно в десетки капчици пот, ала това никак не му повлия. Днес имаше задача, която обезателно трябваше да изпълни, а именно да намери работа на най-малкото си дете в кралския двор. Бе убеден, че ще успее - личеше си от блясъка в очите му. За момент погледна дъщеря си, мислейки си дали наистина това е правилното решение. Преди обаче в мозъка му да се загнезди зрънцето на съмнение, потропването на млад и здрав кон го увери, че няма друг избор. Не му отне повече от минута да качи момичето, а след това и себе си на прогнилата каруца. Потеглиха...
Алена Томас Бейнс стоеше мирно и чинно пред дамата. Главата й бе вдигната, раменете изправени, а изражението лишено от всякакви емоции. Домакинката, която не надхвърляше петдесет, се въртеше като пумпал, оглеждайки я от глава до пети. Не бе нищо особено - просто едно обикновено младо момиче. Косите й бяха кафяви - напомняха за сладостния шоколад, топящ се в устата на някоя кралска особа; очите тъмни и влажни като на ридаеща кошута; кожата й не бе бяла, а със съвсем лек загар от хилядите часове прекарани из нивите. Не бе нищо особено - просто едно обикновено младо момиче, но изглежда бе подходяща за прислуга в двора. Дамата се усмихна и кимна на придружителя на девойчето. Той се приближи, след което последваха преговори относно заплащането и честотата на прибиранията й у дома. Най-важният въпрос обаче тепърва престоеше. Лелката троснато се доближи отново до брюнетката и попита:
-Какво си ти?
-Човек, разбира се! - сопна се стареца, изплашен, че истината може да излезе наяве.
-Вярно ли е? - отново попита тя. Ена кимна едва-едва, макар да искаше да я опровергае. Не бе човек. Никога нямаше да бъде. Не биваше да лъже, ала добре знаеше защо баща й го прави.
-Хубаво! Ще започнеш като прислужница. Ако някоя от знатните дами те пожелае за придворна дама - добре, ако ли не, горко ти. - и с това тя сложи край на предишното и аз и начало на новото.
Силното слънце безжалостно жулеше меката й на допир кожа. Обикновено свободно пуснатите къдрици сега бяха прилежно и строго прибрани в стегнат кок. Наместо престилка, с която ежедневно ходеше на нивата до село да бере ягоди, носеше специално ушитата от майка й рокля. За обувки, уви, не бе успяла да припечели достатъчно на пазара, затова бе сложила старите и протъркани. Стоеше мирно редом с Томас Бейнс - баща й - пред портите на двореца, където трябваше да се сбогуват. Мъжът я гледаше с умиление и уверяваше, че това няма да е завинаги, а само докато съберат достатъчно пари, за да си позволят лечение на старата й майка. Прегърна я силно и я целуна нежно по челото преди да обърне гръб и да потегли обратно към схлупената им къщурка. Алена дълго стоеше и гледаше в далечината, дори когато вече не виждаше своя старец на хоризонта. По пребледнелите й бузи се стекоха сълзи - първите от многото.
Alena Thomas Banes crying angel; servant; Alicia Vikander
avatar
Alena T. Banes

Брой мнения : 2
Join date : 2016-08-03

View user profile

Back to top Go down

Re: Breathe in the light and say goodbye

Post by vlad. on Wed Aug 03, 2016 7:48 pm

Прекрасен герой. Добре дошла! Забавлявай се Smile
avatar
vlad.
Admin

Брой мнения : 46
Join date : 2015-10-15

View user profile

Back to top Go down

Back to top


. :: The end :: Archive :: Heroes

 
Permissions in this forum:
You cannot reply to topics in this forum