Log in

I forgot my password

Latest topics
» ✘Doubt Doubt✘open✘
Sat May 12, 2018 2:05 pm by Sleepy Ash.

» ✘Killjester✘open✘
Sat May 12, 2018 2:03 pm by Sleepy Ash.

» ✘Lawless✘open✘
Sat May 12, 2018 2:00 pm by Sleepy Ash.

» ✘Sleepy Ash✘taken✘
Sat May 12, 2018 1:59 pm by Sleepy Ash.

» ✘Old Child✘taken✘
Sat May 12, 2018 1:56 pm by Sleepy Ash.

» ✘All of Love✘open✘
Sat May 12, 2018 1:53 pm by Sleepy Ash.

» ✘The Mother✘open✘
Sat May 12, 2018 3:52 am by Sleepy Ash.

» Without you I lose. Hurry up and save me! Hurry up and save me!
Thu May 03, 2018 6:59 am by vlad.

» коняри
Tue Oct 04, 2016 5:27 pm by Diamond blood

December 2018
MonTueWedThuFriSatSun
     12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31      

Calendar Calendar

Who is online?
In total there is 1 user online :: 0 Registered, 0 Hidden and 1 Guest

None

[ View the whole list ]


Most users ever online was 37 on Sun Jul 02, 2017 11:52 pm

Mon amour, je sais que tu m'aimes aussi; Tu as besoin de moi; Tu as besoin de moi dans ta vie - колибата близо до реката.

. :: The end :: Archive :: Today

Go down

Mon amour, je sais que tu m'aimes aussi; Tu as besoin de moi; Tu as besoin de moi dans ta vie - колибата близо до реката.

Post by *Ada Taragay. on Tue Aug 02, 2016 4:24 pm




Виждаше отрязъци от миналото си да преминават пред очите й. Животът й беше сравнително дълъг и спомените бях разнообразни. Беше живяла къде ли не и при какви ли не човешки семейства. От самите колонии до свободните хора, които заговорничеха с ангелите срещу кралските особи.
Имаше ранни спомени като дете беше израснала в колониите и сега усещаше миризмата, която се носеше там, на изгнило, мръсно и като цяло на смърт. Мразеше онова място. Там имаше толкова много духове, че изглеждаше десет пъти по препълнено. В началото преди да почне да се контролира я смятаха за луда, а демоните често я наказваха заради избухванията й. Отблясъците от онова време я накара да се размърда недоволно на старото легло и така усети болките в тялото си, които я разсъниха, но не пълно.
За щастие беше измъкната от онова място отдавна още като тийнейджърка и демонът я оставяше на различни семейства извън колониите, които бяха повече от съгласни да я пазят от кралското семейство. Спомените й бяха толкова много и бяха красиви през онова време, въпреки че на няколко десетилетия се местеше при ново семейство, което беше трудно не само за нея. Но поне не беше никога сама. Тя не можеше да си го позволи. Където и да отидеше мъртвите бяха там и говореха. Така и лесно разбираше, когато някой искаше да я предаде.
Накрая дойде споменът за последното й семейство. Духът на бабата , която обичаше толкова много и изкрещя докато спеше. Дори нямаше време да събуди семейството. Те нахлуха в къщата като мълния и скоро всичко беше в кръв, а тя тичаше навън със сълзи на очи и разбито сърце. Искаше да им помогне, но не можеше. Бяха обречени заради нея. Започна да тича в нощта без дори да е сигурна накъде. Не познаваше още мястото и през нощта всичко беше еднакво.
Отново започна да се размърдва в леглото и да стене от болките в тялото й, заради натъртванията които получи при бягството. Накрая тялото й най-накрая се събуди и тя стана рязко в леглото. Първото, което видя беше някакъв диван пред леглото. Остави се дишането й да се успокои и погледът й да се фокусира по-добре. Докато не усети нечии присъствие до себе си.
Обърна се и видя мъжът изправен до леглото. Първият й инстинкт беше да избяга, но вратата беше зад него, а прозорецът далеч. Тя се сви в леглото и дръпна завивката към себе си. Все пак беше все още по нощница.
- Кой си ти ? – попита с дрезгав глас и гърлото я заболя. 
avatar
*Ada Taragay.

Брой мнения : 46
Join date : 2015-10-17

View user profile

Back to top Go down

Re: Mon amour, je sais que tu m'aimes aussi; Tu as besoin de moi; Tu as besoin de moi dans ta vie - колибата близо до реката.

Post by A.Jones on Wed Aug 03, 2016 4:22 pm

Стоях пред прозореца, вперил погледа си в нищото. Мракът на нощта постепенно изчезваше, а небето бавно изсветляваше. За първи път от много време насам усетих истинска умора, усетих как клепачите ми натежават. Сякаш цялата тежест, която бях носил досега, беше изчезнала и тялото ми вече очакваше заслужената си почивка. Истината беше, че не можех да спя от както разбрах, че онова момиче отново е избягало. По петите й я следваха легионери, но тя вси успяваше да се измъкне. И макар и понякога да ми се искаше изобщо да не се намира, не можех да си позволя да постъпя така безотговорно. Да разочаровам семейството си, беше последното нещо, които исках, макар и да не желаех да се обвързвам с човек, когото не познавам.
Бях свикнал да си живея живота сам. Самотата ме освобождаваше от всички ограничения. След женитбата си щях да се чувствам като в клетка. Мисълта, че ще отговарям за още един живот действаше като окови на съзнанието ми.
Но нямах друг избор освен да я потърся сам и да сложа край на тази игра на жищник и жертва. Не исках отношенията между мен и непознатата девойка да се превръщат в най-примитивното нещо, преди дори да са започнали. Затова бях тръгнал след нея. През целия си живот бях преследвал ангели. А те бяха коварни създания и все пак не успяваха да се скрият от мен. Не вярвах, че едно момиче ще е чак толкова голямо затруднение. И точно според очакванията ми, съвсем скоро хванах следите й. Те ме отведоха до тялото й, проснато на земята, не показващо никакви признаци на живот. Първоначално реших, че е мъртва, но после усетих сърцето й. Биеше съвсем леко, но ритъмът му си беше там. Вдигнах я на ръце, но тя продължаваше да не помръдва. За щастие, знаех точно къде да я отведа. Наблизо имаше една колиба. Беше изоставена, но вътре беше достатъчно комфортно, за да може тя да се възстанови. Бях пренощувал там няколко пъти досега, когато издървах ангелите в мрака.
Когато най-накрая стигнахме до къщурката и я положих на леглото, усетих топлината на тялото й. Имаше висока температура, охлузвания и драскотини покриваха кожата й. Промих раните, а после свалих температурата със студен компрес. Тя спеше толкова дълбоко, че не усещаше нищо. Надявах се, че скоро ще се събуди. Докато спеше, имах възможност да я огледам внимателно. Беше красива, но не това ми направи впечатление. Макар и да бях огледал почти цялото й тяло дакато я почиствах, не бях открил малкия белег, който определяше, че именно тя трябва да е моя съпуга.
Усетих, че се размърдва в леглото и се обърнах, хвърляйки един поглед към нея. Стори ми се, че сънува нещо. Не говореше, но лицето й ясно изразяваше мислите, които преминаваха през ума й в този момент.
Накрая се изправи рязко с участено дишане. Приближих се бавно към нея. Не исках да я плаша, но това сякаш беше неизбежно. Та аз бях някакъв непознат за нея. Освен това бях изцяло облечен в черни кожени дрехи, които предизвикваха у повечето хора неприятно усещане.
- Аз… - подхванах. Не можех да й кажа кой съм. - Намерих те в гората. Пулсът ти беше много слаб, а температурата -висока. Затова те доведох тук - обясних.
Пресегнах се към дивана, където на купчинка бяха събрани чисти дрехи. Може и да не бяха точно нейния размер, но със сигурност щяха да свършат по-добра работа от нощницата, с която беше облечена досега.
- Преоблечи се - казах. Може би трябваше да сменя заповедническия тон, ако исках да влезна в образа на случаен човек.
- Името ми е Аарън - представих се накрая. - А ти си?
avatar
A.Jones

Брой мнения : 20
Join date : 2016-07-26

View user profile

Back to top Go down

Re: Mon amour, je sais que tu m'aimes aussi; Tu as besoin de moi; Tu as besoin de moi dans ta vie - колибата близо до реката.

Post by *Ada Taragay. on Thu Aug 04, 2016 4:56 pm

Обяснението беше просто и се представи. Значи казваше истината, въпреки че заповедническият тон не прилягаше на човек който е жертвоготовен да помага безвъзмездно. Може би беше видял звездата й, но тогава нямаше ли да иска да й спечели първо доверието за да я предаде по-лесно и да си получи наградата от кралското семейство за връщането на отдавна бягащата избраница. Беше чула, че повечето избрани са си двореца. Тя беше от малкото бягащи, криещи се и според много неразбиращи, защо бягаше от своята свещена съдба на продължи кралският род. И все пак не мислеше да спре да крие, най-вече когато предопределеният за нея е осъкатилтелят на толкова много ангели.
Погледна надолу уж към дрехите си, но искаше да провери белега. Гримът с който го скриваше не се беше изтрил за щастие. Значи нямаше как да знае коя е наистина. Погледна и към дрехите на дивана срещу себе си. Изглеждаха големи, но поне бяха нещо. Предпочиташе тях пред нощницата, а и изглеждаха по-топли от това парче плат, което не покриваше голяма част от нея. Добре че бяха завивките иначе щеше да изгуби всякакво достойнство пред непознатият й спасител. Надяваше се, че поне е истински такъв. 
- Обърни се – каза спокойно и го погледна. Изглеждаше изненадан от думите й. – За да се облека – уточни накрая тя. Без да кажат нищо повече той се обърна, а тя отметна бързо завивките. Би го помолила да излезе от стаята, но това май беше единствената стая, а навън все пак беше студено, въпреки че той беше напълно облечен. 
Отиде бързо до дивана, въпреки че краката я боляха. Отдели бельото и чорапите. Нямаше сутиен, но щеше да го преживее. Махна нощницата и погледна към Арън. Не надничаше. Поне имаше благоприличие. Погледна отново дрехите и бързо взе бикините и ги нахлузи. Следваха бялата тениска, единственото бяло нещо, после широките панталони.Обу чорапите и нахлузи кожените ботуши за да стопли краката си защото замръзваха също и тя. Накрая последва пуловера, в който се сгуши. Миришеше приятно, на мъжки парфюм. Дали бяха негови тези дрехи... Имаше ли значение? Отново погледна към Арън и седна на дивана без да каже нищо. Опитваше да го разгледа. Но напълно черните дрехи не показваха нищо необичайно за което можеше да се хване. 
- Някой ме преследваше – започна тя. Беше объркващо, че започна от средата. Сигурно искаше да го обърка. – Избиха семейството ми. Сякаш бяха добитък. Не струваха нищо за тях – той вече се беше обърнал. Но пък тя спря да го гледа. Който и да беше не искаше да види болката в очите й. Трябваше да беше свикнала със смъртта на хората, които я приютяваха вече 120 години. Но не можеше. Някой от тях я преследваха все още. – Ада – каза накрая и го погледна когато си върна самоконтрола. – Наричат ме Ада.
avatar
*Ada Taragay.

Брой мнения : 46
Join date : 2015-10-17

View user profile

Back to top Go down

Re: Mon amour, je sais que tu m'aimes aussi; Tu as besoin de moi; Tu as besoin de moi dans ta vie - колибата близо до реката.

Post by A.Jones on Fri Aug 05, 2016 2:28 am

"Обърни се", каза ми. На лицето ми се появи някакво едвам забележимо подобие на усмивка. "За да можеш да се опиташ да избягаш ли? Хайде, не се прави на дете, а се преобличай. ", бях готов да й кажа всичко това, но щях да се издам. Затова безмълвно се подчиних и обърнах. Ядосах се, че съм загубил и последния шанс да огледам тялото й за звездата. Не че имаше голямо значение къде точно се намираше. Така или иначе щях да разбера някой ден.
Когато усетих, че е готова, се обърнах. Дрехите й стояха като торба, но все беше нещо. В тази глупава колиба не беше особено топло, въпреки че огънят гореше. Седнах на леглото срещу нея, когато тя започна да разказва. Стиснах силно рамката и кокалчетата ми побеляха, след като чух думите й.
Точно това мразех от цялата работа. Легионите отиваха, откриваха и избиваха. Дори не се замисляха за това. Разбира се, всичко беше по заповед на краля. Та той беше постъпил по същия начин и със собствената си съпруга. Именно това я беше превърнало в безсърдечното чудовище, което беше днес. Не исках същото да се случи със собствената ми съпруга.
- Съжалявам - казах, стараейки се да звуча искрено. Наистина беше така. Никой не заслужаваше подобна съдба. Можех да си представя как аз се бих отнесъл към някой, който заплашваше семейството ми. Всъщност точно това правех до някаква степен - наказвах ангелите, за онова, което ни бяха причинили.
- Е, Ада, предполагам, че вече никой няма да те преследва. Докато си с мен си в безопасност - обясних. Опитвах се да установя нещо като правила. Тя нямаше да бяга, ако се чувстваше в безопасност. Исках да й внуша именно това усещане. А после нещата постепенно щяха да си дойдат на мястото. Дори и да не ме обикнеше никога, пони щеше да ми вярва. А това беше дори по-важно. Знаех, че при подобни уредени бракове, рядко се зараждаше любов. Бях се примирил с мисълта, че такава едва ли ще просъществува между нас. Но най-малкото можехме да бъдем съюзници или приятели.
avatar
A.Jones

Брой мнения : 20
Join date : 2016-07-26

View user profile

Back to top Go down

Re: Mon amour, je sais que tu m'aimes aussi; Tu as besoin de moi; Tu as besoin de moi dans ta vie - колибата близо до реката.

Post by *Ada Taragay. on Fri Aug 05, 2016 3:21 am

Наблюдаваше го и не можеше да се отърве от чувството, че той някак си я познава. Че двамата се познават. Но можеше да се закълне, че никога през живота си не е виждала лицето му. Явно заради травмата от загубата на семейството си отчаяно искаше да се превърже към друго живо същество за да не чувства вина и да се почувства поне малко по-добре. Обикновено в такива моменти закрилникът й беше с нея или я намираше почти веднега. Сигурно вече я търсеше и скоро трябваше да пристигне и да я вземе. Така щеше да е най-добре.
Въпреки че беше научила че никога не е лошо да намериш приятели, но избягваше да си намира приятели хора или феникси. Те умираха често, най-вече фениксите. А хората... Е живееше с призраци цял живот. Но предпочиташе те преминават напред в отвъдното и да не я преследваха цял живот втълпявайки тъга и вина за случващото се. Ангелите бяха по-сигурно приятели. Въпреки че точно мъжът, който беше предопределен за нея ги преследваше. Това се наричаше ирония.
Мразеше тази звезда на себе си. Не вярваше в това че е предопределена за някой. Само защото някакви си хора преди повече от хиляди години със звезди на себе си са е обикнали не значи, че останалите ще го направят. Беше невероятно глупаво за нея... въпреки че с това с дарбите си беше магическо наистина... Но не значеше че ще се омъжи защото е родена с някой в същият ден и имат звезда като родилен белег. Беше се родила, когато светът още беше нормален, така че можеше да се каже, че това си е чисто съвпадение.
- Мило е наистина, че го мислиш – усмихна се леко горчиво тя. – Но аз никога няма да съм в безопасност. Той ме търси и няма да спре да го прави... А когато го направи... – тя въздъхна и отклони поглед към огъня. Трябваше да замълчи щеше да е най-добре за него и за нея. Без свидетели и без опити за обвързване. Трябваше просто да изчака демонът да я намери и прибере. – Съжалявам не е нужно да слушаш за проблемите ми. Обещавам, когато се съмне ще изчезна и няма да ме видиш. Няма да ти нося повече проблеми.
avatar
*Ada Taragay.

Брой мнения : 46
Join date : 2015-10-17

View user profile

Back to top Go down

Re: Mon amour, je sais que tu m'aimes aussi; Tu as besoin de moi; Tu as besoin de moi dans ta vie - колибата близо до реката.

Post by A.Jones on Fri Aug 05, 2016 2:41 pm

С всяка дума, която тя изричаше, всичко изглеждаше все по-далечно и невъзможно. Надявах се на приятелство, съюз, но това беше последното, което можеше да се случи. Дори и някога да се влюби в мен, тя все пак нямаше да успее да ми прости за семейството си и за целия ужас, с който живота й беше белязан, благодарение на мен. Но нито аз, нито тя имахме избор. Ако зависеше от мен, никога нямаше да се оженя. Беше прекалено мъчително за която и да било жена да споделя живота си с мен. Осъзнавах го отлично. Дори факта, че постоянно се излагах на опасности, не беше по силите на много хора.
- Не ми носиш проблеми - побързах да уточня. Не исках да се чувства на гости. Исках възможно най-бързо от непознати да станем приятели. - Няма нужда да бързаш да си ходиш.
Колкото повече време прекарвахме заедно, толкова по-добре щеше да е. Притеснявах се единствено от увереността й. Беше толкова сигурна, че ще си е тръгнала съвсем скоро, че започнах да се притеснявам дали наистина може да ми избяга. Все пак не ми се вярваше, че дори и някой нейн близък да дойде да я търси, ще бъде проблем да се справя с него. Проблем щеше да бъде да не използвам насилие. Не исках да наранявам още хора, на които държи.
- Освен това не ми носиш никакви проблеми. Даже, ако трябва да съм честен, се радвам, че си намерих компания. Тук може да е много самотно понякога - допълних. Изобщо не бях добър в това да карам хората да се чувстват комфортно в моята компания. Обикновено ги смущавах и то само с външния си вид. Страхуваха се от начина, по който бях облечен и от начина, по който гледах. Но това нямаше как да променя.
- Да не споменавам, че още не си се възстановила напълно. Вчера, когато те открих, състоянието ти беше много лошо. Обзалагам се, че тялото ти все още те боли от всичките синини, които намерих по него.
И отново провал! Имаше ли по-глупав начин да й кажа, че съм огледал цялото й тяло?! Нямаше да се изненадам, ако ме сметнеше за накой насилник и избягаше с викове. Разбира се, нямаше да й го позволя, но много щеше да ме улесни, ако не се стреснеше от думите ми. Опитах се да оправя нещата:
- Искам да кажа, че имаше нужда от грижа. Иначе щяха да се възпалят. Надявам се разбираш… - Беше ми неловко да говоря за това. За първи път давах обяснения пред жена. За първи път се държах добре с жена. Имах особено отношение към представителките на нежния пол. Никога не ме бяха интересували повече от 1 вечер. Чак ми беше трудно да разбера хората, които се влюбваха и още повече онези, които се женеха и оставаха заедно за цял живот. Не им ли доскучаваше? Но ако от мен се искаше да бъда идеалният съпруг, щеше да се наложи да променя много неща в себе си.
avatar
A.Jones

Брой мнения : 20
Join date : 2016-07-26

View user profile

Back to top Go down

Re: Mon amour, je sais que tu m'aimes aussi; Tu as besoin de moi; Tu as besoin de moi dans ta vie - колибата близо до реката.

Post by *Ada Taragay. on Sat Aug 06, 2016 10:08 am

Не можеше де отрече факта, че при всяко помръдване, все нещо я наболяваше. Представяше си да трябва да ходи час или два през гората само за да стигне до някое селце или дори до някой път по който да тръгне. И все пак не искаше да остава дълго на едно място. Това беше първата грешка при бягството... Щеше да изчака да се възстанови само малко и тогава щеше да си тръгне. Наистина беше неразумно да тръгва като се имаше предвид състоянието й. А и мъжът срещу нея изглеждаше искаше да й помогне, въпреки че думите му на момента звучаха малко зловещо и не на място. И наистина искаше да я задържи, но беше нормално щом искаше да й помогне.
- Благодаря за помощта и грижите – само каза тя и се усмихна. Не искаше да обещава, че ще остава по-дълго от колкото й се искаше. Попринцип щеше да знае по-добре какво да прави, ако имаше духове наблизо, които можеха да кажат нещо за него. До сега можеше поне да й кажат дали той със сигурност е опасен за нея. Знаеше, че не всеки е перфектен, но важното беше дали й мисли доброто. Но точно когато й трябваха тези досадници зачезваха някъде. Предатели.
Чудеше се къде ли се бави демонът, трябваше да я намери до сега. Или тази колиба беше наистина скрита от околните очи в тази колибка. Но демоните бяха най-добрите следотърсачи. Надяваше само нейният да я намери преди останалите хрътки. Колко още можеше да бяга в това си състояние? Тялото й не беше вечно, имаше лимит. То щеше да се предаде много преди умът й.
Не един път се беше замисля какво би направила, когато най-накрая дюкът на тъмнината я намери. Надяваше се да е никога наистина, но те толкова дълбоко вярваха в този абсурдизъм, че нямаше да спрат докато не намерят и последната избраница затова поколение на кралска кръв. А тя отказваше да приеме мисълта, че ще стане жена, на онзи дюк и просто трябва да му роди красиви дечица, които да превърнат в безмилостни машини за осъкатяване на ангели. На какво други иначе би могъл да ги научи той? А тя не можеше да си представи децата й да вършат това... По-добре беше да напусне този свят преди това. Ако такава беше съдбата й отказваше да тръгне по този път.
- Имаш ли нещо за ядене? – попита изведнъж, тя мъжът срещу себе си, когато осъзна, че беше мълчала доста дълго. Пък и ако двамата искаха тя да се възстанови тя имаше нужда от храна.
avatar
*Ada Taragay.

Брой мнения : 46
Join date : 2015-10-17

View user profile

Back to top Go down

Re: Mon amour, je sais que tu m'aimes aussi; Tu as besoin de moi; Tu as besoin de moi dans ta vie - колибата близо до реката.

Post by A.Jones on Sun Aug 07, 2016 1:40 pm

"Е, добре", отдъхнах си накрая, давайки си сметка, че тя няма да ходи никъде поне засега. Щом не беше побягнала при последните ми думи, значи не планираше да изчезва.
- Разбира се - отговорих. Бях предвидил, че ще огладнее. Беше нормално, при положение че беше толковя изтощена. Дори сънят не можеше да навакса изгубените сили. А тялото й имаше нужда от тях, за да се възстанови.
Не можех да готвя добре, но въпреки това бях сложил един съд с храна на огъня. Надявах се, че ще може да се яде. Приличаше на супа и миришеше на супа, но вкусът си оставаше загадка. Поне едно нещо беше сигурно - хлябът. Но колко дълго можех да я държа на подобен хранителен режим? Трябваше да измисля нещо.
Вярно, че можех да й докарам всякакви вкусотии от двореца, но това щеше да е прекалено съмнително. Може би и наоколо щяхме да намерим гостилница. Дори се сещах за една съвсем наблизо. Но тя беше прекалено уплашена, за да иска да излезем.
- Хайде ела - подканих я и тръгнах към другата част на стаята. По средата на помещението се намираше камината, от която идваше приятна топлина. А точно под прозореца беше масата, заобиколена само от 2 стола.
Наблюдавах я внимателно с крайчеца на окото си, докато се настаняваше на единия стол. Аз отидох да видя дали щяхме да ядем или не. И дакато я гледах, си дадох сметка колко красива щеше да изглежда в двореца. Притежаваше вродена елегантност. И въпреки че беше с огромни дрехи, които по никакъв начин не подсказваха за съществуването на женска фигура, движенията й бяха фини и нежни. Да, определено щеше да е невероятно попълнение към двореца…ако не беше бунтуващата се душа. Всъщност според мен това беше дори още по-голям плюс, но бях сигурен, че няма да се понрави на останалите. Може би единствено на братовчед ми, но 1 човек не беше достатъчен.
Най-накрая успях да сервирам нещо. Имаше сравнително добър вид.
- Предупреждавам, че не се справям добре с готвенето - казах. После грабнах лъжицата й и загребах малко от супата в паничката й, за да я опитам. Също както правеха и с храната на краля от съображение за сигурност. - Но поне не е отровно - завърших и върнах лъжицата й.
Липсваше му сол и беше леко блудкаво, но можеше да се яде.
- Освен това със сигурност ще ти върне силите - казах й.
avatar
A.Jones

Брой мнения : 20
Join date : 2016-07-26

View user profile

Back to top Go down

Re: Mon amour, je sais que tu m'aimes aussi; Tu as besoin de moi; Tu as besoin de moi dans ta vie - колибата близо до реката.

Post by *Ada Taragay. on Mon Aug 08, 2016 11:28 pm

Това че опита храната преди нея и то от собствената й купа я изненада доста и го намери за малко странно. Явно наистина се опитваше да спечели доверието й. Но не виждаше защо го прави. Тя не планираше да се сближава с него и още дълго да бъде около нея и факта, че той има подобни нагласи малко я притесняваше. Не че не го харесваше. Намираше го привлекателен, мил, внимателен, но нямаше място в живота й за него. Когато скоро осъкатителят на ангели я намереше този човек щеше да бъде убит, а дори и да успееха двамата да се измъкнат след 50 или 60  години, той щеше да умре и да остане сама. И в двата случая привързването към него щеше да я нарани.
- Виж не е нужно да правиш всичко това – каза внимателно опитвайки се да не го засегне и продължи така. – Наистина съм благодарна за всичко, което направи и обещавам, че ще намеря начин да се отплатя за помощта – отново направи пауза за малко за да се опита да подбере правилните думи. – Но аз възможно най-рано ще си тръгна и едва ли ще се видим пак, защото ако човекът, който ме търси някога ме намери... – тя преглътна тежко. – Единственият ми изход би бил смъртта – каза тя сведе глава към супата си. Намръщи се, защото пак осъзна, че много говори. А не беше хубаво да се разкрива така към непознат.
Тя взе лъжицата и опита супата. Със сигурност не беше най-хубавото нещо на света, но е яла и по-лоши неща. Беше малко блудкаво, но иначе й харесваше комбинацията от зеленчуците. С малко подправки щеше да е прекрасно, но и Арън сам каза, че не готви добре, така че нямаше какво да иска. Отхапа от хляба, който беше хубав, така че това със сигурност щеше да й помогне да си възвърне поне малко от силите.
- Супата е хубава – опита се да поведе разговорът на някъде другаде, а не към факта, че беше бегълка готова на самоубийство, ако някога я хванат. Това малко или много би бил депресиращ факт, за всеки нормален човек който я чуе. Колко ужасен трябва да е човекът, който я търси, че да иска да се самоубие? За момента, Ада се зачуди какво ли щеше да си помисли дюкът за това ако някога я чуеше. Как ли щеше да се чувства, ако тя се самоубие пред него, когато я е притиснал? Или ако някога му донесат безжизненият й труп? Колко много вярваше той във всичко това?
Продължи да яде опитвайки се да изкара тези въпроси от главата си. Не би трябвало да я интересува какво чувства и мисли той. На него едва ли му пукаше какво мисли или чувства тя.
avatar
*Ada Taragay.

Брой мнения : 46
Join date : 2015-10-17

View user profile

Back to top Go down

Re: Mon amour, je sais que tu m'aimes aussi; Tu as besoin de moi; Tu as besoin de moi dans ta vie - колибата близо до реката.

Post by Sponsored content


Sponsored content


Back to top Go down

Back to top


. :: The end :: Archive :: Today

 
Permissions in this forum:
You cannot reply to topics in this forum