Log in

I forgot my password

Latest topics
» ✘Doubt Doubt✘open✘
Sat May 12, 2018 2:05 pm by Sleepy Ash.

» ✘Killjester✘open✘
Sat May 12, 2018 2:03 pm by Sleepy Ash.

» ✘Lawless✘open✘
Sat May 12, 2018 2:00 pm by Sleepy Ash.

» ✘Sleepy Ash✘taken✘
Sat May 12, 2018 1:59 pm by Sleepy Ash.

» ✘Old Child✘taken✘
Sat May 12, 2018 1:56 pm by Sleepy Ash.

» ✘All of Love✘open✘
Sat May 12, 2018 1:53 pm by Sleepy Ash.

» ✘The Mother✘open✘
Sat May 12, 2018 3:52 am by Sleepy Ash.

» Without you I lose. Hurry up and save me! Hurry up and save me!
Thu May 03, 2018 6:59 am by vlad.

» коняри
Tue Oct 04, 2016 5:27 pm by Diamond blood

August 2018
MonTueWedThuFriSatSun
  12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  

Calendar Calendar

Who is online?
In total there are 2 users online :: 0 Registered, 0 Hidden and 2 Guests

None

[ View the whole list ]


Most users ever online was 37 on Sun Jul 02, 2017 11:52 pm

I wonder what goes through your mind when someone mentions my name to you - yesterday afternoon

. :: The end :: Archive :: Past

Go down

I wonder what goes through your mind when someone mentions my name to you - yesterday afternoon

Post by R ♔ on Sat Jul 30, 2016 12:48 pm

Любопитното слънце започна да се показва леко иззад последните тъмни облаци на сутрешната буря. Топлите му лъчи постепенно изсушаваха мократа земя. Множеството капчици проблясваха по прозорците и техните первази. Светлината бавно навлизаше в помещението през многобройните измити стъкла. Тежките завеси не успяваха да спрат напора на лъчите. Не и когато повечето от тях бяха старателно прибрани в ъглите на всеки огромен отвор. Арките в горния край на прозорците придаваха някак магически отенъци на пречупващата се през тях светлина. Двойните врати на приемната зала се отвориха от натиска на охраната и принца влезе последван от слугите си.
- Ваше Величество, той е тук. - Чу се гласа на един от икономите преди да затръшнат вратата зад наследника и да ги оставят сами. Младия принц не продума. Колебливо пристъпи напред и се огледа внимателно. Все още не беше видял баща си, а знаеше че е в помещението. Разликата от по-тъмния коридор с вече осветената стая леко замъгляваха погледа му. Той направи още една крачка. Самюел нямаше представа защо бе тук. Краля бе наредил да го повикат, но дали беше направил нещо, за което бе нужно да се притеснява. От години Ричард го държеше умишлено далеч от себе си. Единственото от четирите си деца, неговия наследник, към когото се държеше студено и резервирано. В очите на владетеля това бе начина да го направи силен, самостоятелен, уверен в бъдещата си позиция. Както бяха учили него сами. Както бяха учили всеки един бъдещ наследник на велик род от началото на света. Отново и отново и отново. Принца се огледа още веднъж. Величествената му осанка се забеляза близо до една от завесите. Бе официален както винаги. Къса и подредена тъмно руса коса и гладко избръсната челюст. В ръката си държеше кристална чаша с любимото си уиски. Погледа му се рееше извън стаята. Ричард изглеждаше спокоен и замислен. Толкова замислен, че явно не бе усетил първородния си син в помещението. Сам направи още една крачка и точно когато реши да отвори уста и да каже нещо краля заговори.
- Жената, за която ще се ожените ходи по тази земя. Живее собствения си живот. Създава спомени, за които вие ще чуете след години. - Гласът му бе тих и плътен. Сякаш разказваше една от приказките си на малката принцеса Лайла. - Денят настъпи. - Принца погледна изненадано мъжа, който все така не отделяше поглед от прозореца. - Прецених, че заслужавате да се срещнете с Аделайд Съмърс. Вашата бъдеща жена. - Все така равен и монотонен, сякаш краля не изпитваше чувства. Той не можеше да си позволи да изпитва такива в присъствието на наследника си, не и в негово присъствие. - Разрешавам ви един час свобода. Без охрана. Без слуги. Без вперени във вас погледи. Утре. Един час в градината. - Същата тази градина, в която бе целунал за първи път своята София след коронацията си. Същата тази градина, която в момента гледаше и любопитно наблюдаваше изсъхващите цветя от сутрешната буря. - Избирайте мъдро. Само един час. Кой да е той? - Гласа изчезна в обгръщащата ги тишина. Ричард се обърна и погледна сина си право в очите. Отпи глътка уиски и зачака отговора му.
avatar
R ♔

Брой мнения : 18
Join date : 2016-07-29

View user profile

Back to top Go down

Re: I wonder what goes through your mind when someone mentions my name to you - yesterday afternoon

Post by Samuel Jones on Sat Jul 30, 2016 3:17 pm

Няколко неща в този живот трябва да се избягват, за да си запазиш разсъдъка напълно здрав. Първото е среща с член на семейството. Тъй като в човешкото съзнание има нещо наречено тотално отрицание. Вярно, семейство са ти, обичаш ги, но по закона на гадоста ти иде да ги убиеш когато прекараш повече от 10 минути с тях. Но нали кръвта, вода не става, та накрая просто търпиш ли търпиш. Второто е да стреса, напрежението и притеснението. Живота е много по-лесен когато не си стресиран, изтормозен и така нататък, и така нататък. Така не се налага да убиеш и малкото ти останала здрава преценка. Пък и стреса убива. Другите стотици, хиляди неща са твърде много, за да се изброяват, затова просто тактично ще бъдат пропуснати. За този случай може да си позволим тази волност и да минем на по-важни неща.
Е такива неща трябва да се избягват, но понякога просто не става. Колкото и да се опитваш и да си безгрешен, съдбата ще те забие в трета глуха и ще те прати в устата на лъва. Как да не я обичаш съдбата в такива моменти?
Беше ми тактично наредено да отида в покоите на Краля и това беше първата линия на притеснение. В главата ми веднага почнаха да играят хиляди сценарии за това къде и как съм се издънил, просто какво лошо и неправилно съм направил, че да ме викат. Е мечка страх, мен не ме е страх.
Психическата подготовка за такова нещо нямаше да помогне затова просто поех дълбоко въздух, затворих книжата и се изправих. Последвах един от слугите до вратите на покоите на Краля – трябва да знаете, че още от дете се обръщам към хората дарили ме с живот по следният начин, Крал и Кралица. В това отношение напълно се различавах от Огнения принц и принцесите.
Влязох и се огледах, нямаше ли го? Не, беше тук. Някъде тук. Усещах примката около врата си. Онова подтискащо чувство, че сякаш над главата ми има меч, който се държи само на въже, което бавно и славно се къса. Всеки път щом Краля, Кралицата или Малката принцеса искат да ги удостоя с присъствието си го усещах, все същото за всичките тези години.
Когато понечих да кажа нещо той заговори и леко се учудих. Не беше нито смъмряне, нито каране с равен тон, а просто споделяне. И то такава тема, която никога не бих и предположим, че ще ми се отдаде да премисля. Мислех, че с избраницата ще се срещна едва на сватбата и не веднъж съм си мислел, че горкото момиче не заслужава такава участ, но сега ще можех да я опозная, макар и за кратко. 1 час, но напълно достатъчен.
-Благодаря за този жест, Кралю. – започнах спокойно и някак тихо. Кой ли час да избера? Не знаех. Определено рано сутрин или вечерта не беше удачно, все пак трябваше да следвам за пример и подражание. Затова може би ... – Ако не е много нагло от моя страна бих искал по същото време, както сега.
За момент тишина се разнесе между нас. Бях и свикнал. Не беше нещо ново, но сега просто липсваше онова мое притеснение всеки път щом вляза в тези покои.
-Също ако мога да попитам. Нужно ли е да лишаваме момичето от лукса да бъде щастлива?
avatar
Samuel Jones

Брой мнения : 44
Join date : 2016-07-28

View user profile

Back to top Go down

Re: I wonder what goes through your mind when someone mentions my name to you - yesterday afternoon

Post by R ♔ on Sat Jul 30, 2016 4:59 pm

- Вие не знаете. Да разбира се, че не знаете. - Думите на краля изненадаха наследника дори повече от досегашните. - Вашата бъдеща съпруга не е като всички останали избраници. - Ричард отново отпи глътка от огнената течност. Направи няколко крачки и седна в покритото с червено кадифе кресло. Той направи жест на принца да седне срещу него. Това беше новост. При всеки техен разговор Самюел винаги е стоял прав. Изпънат като струна. Като войник пред своя генерал. Като слънчоглед към своето слънце. Но днес бе различно. Нещо караше краля бавно да омеква към своя първороден син. Ричард напълни празната си кристална чаша. Наля и на принца. Явно днес ще е първи ден за много неща. Въпреки възрастта си на наследника не се разрешаваха алкохол или опиати. Може други от семейството да употребяваха подобни неща, но Самюъл трябваше да е чист. Чист като сълза. Сълза на новородено бебе. Какво бе накарало да вижда в принца не само наследник, а и син все още не бе известно. Но промяната явно допадна на младежа, съдейки по невинната му усмивка. Двамата отпиха, а Сам се закашля от силата на алкохола изгарящ гърлото му. Ричард се усмихна. Поредната новост. Принца не бе виждал баща си по този начин, никога. Краля се облегна в мекото кресло и постави глезена на десния си крак върху коляното на левия. Дясното му коляно се превърна в опора за десницата държаща златистата течност. Ричард не пуши. Не харесва и други да пушат около него. Но понякога позволяваше на кралицата да го прави. Но само когато бяха двамата, насаме. - Известно ви е, че Адълайд живее в двореца, нали? - Това май бе по-скоро риторичен въпрос, защото той не изчака отговор, а продължи. - Това, което не знаете обаче, е че тя е тук със семейството си. - Поредната изненада за принца. - Тя е родена в двореца. Израснала е в двореца. Познава всеки ъгъл и всяко тайно местенце почти колкото вас. Не сме я отделяли от щастието и'. Може да е с много повече задължения и уроци от обикновените слуги. Може да не и' се позволява свободно да напуска замъка. Но е отгледана от собствената си майка. Вижда баща си всеки път след като той се завърне от някоя от мисиите на сестра ви. Тя помага на майка си всеки ден. - Ричард се загледа в двойната врата на приемната си зала и се замълча за миг. Отпи жадно голяма глътка уиски и продължи. - Аделайд Съмърс е единствената избраница в историята на това семейство, която не е трябвало да се отказва от собственото си такова в името на нашето. Аделайд Съмърс е и единствената от бъдещите ми снахи, в която не съм се усъмнявал. За нищо. Никога. - Ричард погледна първородния си син в очите. - Аделайд Съмърс е подходяща, за да ви бъде съпруга, не защото има звезда по кожата си. Тя е подходяща защото е способна да ви направи велик крал, само защото е до вас и ви подкрепя. С присъствието си край вас е способна да ви научи на всичко онова, за което книгите са слепи. - Краля отново отпи от кристалната си чаша. - А ако ви обикне. И вие обикнете нея. То вие сине мой ще сте най-щастливия мъж познат на този свят.
avatar
R ♔

Брой мнения : 18
Join date : 2016-07-29

View user profile

Back to top Go down

Re: I wonder what goes through your mind when someone mentions my name to you - yesterday afternoon

Post by Samuel Jones on Sat Jul 30, 2016 6:52 pm

Тя е различна? Не е като другите? Това беше нещо определено ново. Реално мислех за варварско да се избиват семействата на избраниците, но такъв беше закона, а той е там с причина. Да ни пази от света навън и да пази хората. Колкото и да не искам да го призная, той беше полезен в много отношения.
В деня, в който намерих онази млада избраница – Елена, си помислих, че те са прокълнати с нашият белег, но може би ако можехме да направим така, че всяка една от тях да бъде точно като Аделайд, нямаше да бягат както жената на Аарон. И неговата не е лесна, но поне се радвам, че няма да се наложи да тръгна на експедиция, за да открия избягали придворни със звезди някъде по тялото си.
Докато размишлявах на думите на Краля погледнах чашата и леко я разклатих. Момичето беше различно, но дали щеше да е толкова щастлива, че точно нея са избрали за моя спътница в живота? Не ме притесняваше факта, че щях да се оженя за непознат човек, избран от семейството ми. Всъщност с тази мисъл си живеех толкова дълго време, но друго ме притесняваше. Самата тя, как ли ще го приеме и дали ще се влюби или просто ще го направи, защото така и е наредено. Не е като да има голям избор тук. Щастието и любовта са неща, непознати за кралските особи и техните спътници.
-Щом вие я приемате за подходяща съм сигурен, че е точно такава. – оставих внимателно стъклото на масата. Не мисля, че бих опитал нещо такова друг път. Още имах онова гадно, сухо чувство в гърлото си – като на човек, изпил първата си глътка твърд алкохол. Може би щях да се прежаля да изпия втората глътка чак на сватбата си, за кураж, както му се вика.
-Ще се постарая и да я накарам да се влюби, както и аз в нея. Не бих искал да прекара дните си тук със същата участ като избраницата на Огнения принц. – дори и да го мислех, никога не бих си и помислял за любовници и държанки. Просто не бях такъв човек. Още повече, че би трябвало повече от всеки да знам какво е болка, когато самият аз можех да я контролирам до съвършенство, и въпреки че дори да си помисля за нещо такова и тя каже, че няма да е нищо знаех, че ще е наранена. Те винаги са наранени от такива действия. Пък и тя ще е моето разнообразие, а не други.
-Може ли да ви попитам още един въпрос? – погледнах Краля. Надявам се благоволението му и сега да е с мен, защото наистина ми беше интересен отговора на следващия въпрос. А и да си признаем. Никога преди няма да ми се отдаде възможността да говорим толкова спокойно един с друг. Да не говорим, че за пръв път усетих, че пред мен стои баща, а не Краля. – Някога обичали ли сте Кралицата?
avatar
Samuel Jones

Брой мнения : 44
Join date : 2016-07-28

View user profile

Back to top Go down

Re: I wonder what goes through your mind when someone mentions my name to you - yesterday afternoon

Post by R ♔ on Sat Jul 30, 2016 11:53 pm

Думите на Самюел сякаш пронизаха Ричард право в малкото му черно сърце. Това бе тема, която предпочиташе да избягва дори сам срещу огледалото. Не бе нещо, с което да се гордее. Дори в повечето случаи се самосъжаляваше за участта си.
- Обичам я защото е неотлъчно до мен вече 215 години. Обичам я защото ме подкрепя при всяка моя заповед или наказание. Обичам я защото ме дари с четири прекрасни деца. - Той не излъга. Наистина изпитваше силна привързаност. Признателност. Благодарност към своята кралица. - Но за съжаление не можах да я обикна по начина, по който тя заслужава. - Това бе неговата болна тема. Неговото слабо място. - Майката Съдба ми е свидетел. Опитах се. И все още се опитвам. - Изпитваше любов към семейството си. Децата си. Но никога през този дълъг свой живот Ричард не се бе влюбвал. - Явно не ни е било писано велика любов. - И въпреки липсата на любов краля не можеше да си представи друга жена, която да бъде по-подходяща за негова спътница в живота. За по-подходяща да бъде майка на децата му. Та коя жена би била по-красива от неговата София седяща до него на трона. Ричард замълча замислен. Вгледан в един общ портрет със съпругата си висящ на стената зад наследника. Пиеше глътка след глътка примесени с тежко дихание. За първи път в живота си се почувства слаб. Малък. Самотен. Не бе нещо което иска да сподели с наследника си. Но и не можеше да поиска по-добър събеседник от първородния си син.Краля усещаше как душевното му състояние и чувствата му изкривяваха лицето му до неузнаваемост. Това бе процес над който нямаше власт. Имаше спомени от миналото му, които и до ден днешен не му дават мира. - Убеден съм, че студенината, която София понякога показва към мен е следствие на постъпката на баща ми и брат ми в онази злополучна нощ. - Ричард си наля за пореден път. Алкохола от години не му действаше по предназначение. За него бе поредната течност галеща гърлото му. Нищо повече. - Колкото и да премислям случилото се тогава, винаги стигам до два изхода. Тя е нещастна и до мен. Или аз съм сам. - За първи път си позволяваше да каже нещо подобно на глас. Не го бе превил дори и пред себе си. - Ако не я бях срещнал онзи ден, ако не бях видял белега на китката и'. Нещата щяха да са различни. - Принца усети, че краля говори повече на себе си, от колкото на него. - Ако имах още няколко минути, за да я убедя да дойде с мен преди стражите да ни бяха намерили. Може би шях да успея да спася семейството и'. Може би ако бях по-бърз сега вината за гибелта на семейството и' нямаше да ме спира да я обичам.
avatar
R ♔

Брой мнения : 18
Join date : 2016-07-29

View user profile

Back to top Go down

Re: I wonder what goes through your mind when someone mentions my name to you - yesterday afternoon

Post by Samuel Jones on Sun Jul 31, 2016 10:43 am

За пръв път виждах Краля по този начин, в тази светлина. Пред мен не стоеше владетеля, който всички искат да бъде, а просто мъж. Странно, но говореше с такава болка в гласа, че се зачудих, ако тази моя съпруга стане същата като Кралицата дали и аз ще съм така. Сигурно, само дето проблема, е че съм толкова наивен, че сигурно ще посмея да се влюбя и тогава ще има да пия количество алкохол, че да издържа.
Чудех се какво мога да му кажа в такъв момент, но май е по-добре просто да го оставя да сподели всичко. Така правех със сестра си и след като сподели какво е мъчеше се чувстваше по-добре. Може би и той беше същия. А може би просто го бяха подложили на това, за да каляват волята му. Не веднъж съм стигал до извода, че короната я споделят отговорностите и самотата.
Никога не си бях представял, че той ще е толкова открит след този така невинно зададен въпрос. Та той имал сърце. Май това виждаха принца и принцесите в баща си. И за момент се зачудих, дали пък не беше по-добре, че е бил дистанциран към мен, и такива моменти са си направо учудващо приятни.
-Не се упреквайте за постъпките на хора, които са спазвали закона. Знаете, че това е нещо, което се практикува и до днес. Но съм сигурен, че дълбоко в себе си и Кралицата чувства същото към вас. Иначе досега да ви е била шута. – леко разтърках слепоочията си. Някаква проклета мигрена ме влачеше от дни. – А и знаем колко студена и безскрупулна може да бъде. Единствения, който я бие по това отношение е определено Малката Принцеса.
Не беше правилно да говоря така, но си беше самата истина. Един бог знае какво се върти в главата на онова дете, което ме съмнява дали дори е дете. Когато започна да показва способностите си, помислих си че е нещо мутирало, а не като нас. А то се оказа мило дете, стига да не иска да те изплаши.
-Кралицата, ако смея да го кажа, просто е изградила стени от лед около себе си, за да предпази сърцето си, но в нея се крие любов към вас, Кралю. Допреди се чудех как може да се изпитват чувства, към някой толкова дистанциран като Нейни Височество, но тя е човешко създание. И тя чувства, усеща, тъгува. Може би това, че е толкова студена и жестока е само защитният и механизъм. Едно е сигурно, би сторила всичко за семейството си, в това число и вие Кралю, затова се опитайте да потушите вината, която чувствате и дарете София с точно тази страна, която показахте пред мен днес. - Дори не се почувствах странно, че наричам Кралицата по име. Обикновено никога не бих си го позволих. Както заключихме, наричам всички по титли, рядко по име, особено Техни Височества.- Сигурен съм, че ще открие съвсем нова страна и в самата себе си.
avatar
Samuel Jones

Брой мнения : 44
Join date : 2016-07-28

View user profile

Back to top Go down

Re: I wonder what goes through your mind when someone mentions my name to you - yesterday afternoon

Post by R ♔ on Mon Aug 01, 2016 10:34 am

Ричард не отговори на сина си. И сам е искал да каже всичко на София, но нещо винаги му пречеше да го стори. Може би за сега, така е по-добре. Може би някой ден ще се отдаде прекрасна възможност, за да говорят открито и честно един със друг, но този ден още не е настъпил. - Вината ми няма лесно да си тръгне. - Мъчеше го повече от два века. А оправданието, че е било закон никак не му помагаше. - Било е закон преди. Закон е и сега. Но в онзи момент Кралското семейство бе по-скоро в изгнание и никой не искаше да спазва старите ни закони. Никой освен семейството. А от всички, баща ми бе най-строг в спазването им. По-строг и от мен самия в момента. - Спомена бе толкова ясен, сякаш се случваше сега. - Баща ми беше строг с всичките си деца. Може би това изкриви характера на скъпия ми Ерик и накара синовете му да го обвиняват за смъртта на майка си. - Живота му в началото приличаше много на живота на младия Самюел, с леки изключения. Тогава нямаше слуги. Нямаше много стражи, само няколко верни кучета останали от стария ред. Обучаваше ги майка им. Но дойдеше ли момент за нещо по-сериозно, за нещо свързано с властта,  със закона, то тогава страховития за всички Самюел старши се намесваше. Въпреки строгостта, студеността, вледеняващия те поглед, синовете му разбираха целта си. Разбираха бъдещето си. Тежките закони, които се спазваха без оплакване или въпроси. Уважаваха баща си повече от самия си живот. Може би това бе и причината Краля да кръсти първородния си сина в чест на баща си. За да му даде шанс да почерпи мъдростта и силата на дядо си поне от името му. - Живота на това семейство никога не е бил лесен, справедлив или повърхностен. От самото раждане на Антани, Майката Съдба се намеси в потоците на кръвта ни. От самото ни начало като род, та до бъдните ни поколения. Няма да ни е лесно, няма да е лесно и на тези след нас. - Ричард погледна Самюел младши и леко се усмихна. - Но ние сме силни мъже. Винаги сме били. Винаги ще бъдем. - Той вдигна чашата си, сякаш да каже наздраве и продължи. - А жените до нас, допълват силата ни. Винаги са били. Винаги ще бъдат. - Ричард отпи глътка златиста огнена течност. - Може Майката Съдба да не ни е дарявала винаги с любов. Но никога не е бъркала с кръвта на избраните. Подбора им е по-правилен от всичко друго, което тя някога е правила на този свят. - Краля се сети за участта на племенника си Арон. - А препятствията, които Майката Съдба поставя пред нас, преди да се слеем с бъдещата ни жена. Те са такива, че да ни изградят още повече като силна двойка. Подходящи един за друг. В добро и зло. Подходящи за властта, която ни е отредена от нея, Майката Съдба. Нашето единствено божество. - В този момент Ричард сам стигна до смисъла на думите на сина си. Защо трябваше да забрави самообвиненията си, за тежката съдба на София.
avatar
R ♔

Брой мнения : 18
Join date : 2016-07-29

View user profile

Back to top Go down

Re: I wonder what goes through your mind when someone mentions my name to you - yesterday afternoon

Post by Samuel Jones on Mon Aug 01, 2016 9:22 pm

-Тежка е короната, а трона носи само самота, ако нямаш подходящата спътница до себе си. – заявих нещо, което бях прочел в една писмо от стария крал. От всичките си, изключително скромни наблюдения бих казал, че беше добър владетел. Дори само факта, че ме бяха удостояли с честа да нося неговото име будеше гордост и лека привързаност към него. Нали знаете, децата не се разбират много добре с родителите си, но за сметка на това с бабите и дядовците си всичко е напълно различно.
Хвърлих поглед към краля и виждах защо го имаше това изказване в писмата. Очевидно беше, че ако не беше кралицата надали би бил толкова спокоен сега. Все пак избраниците не са просто ей така, нито пък са инструмент за стигане до трона. На няколко пъти бях чувал подобни думи от прислужниците на младите избраници. Понякога исках да спра и да ги поправя, но просто винаги бях зает. Истинската причина за нашите спътници беше да ни подкрепят, да ни пазят от самотата и презрението. Да са свежия въздух от който се нуждаем. Приятната промяна от натовареното ежедневие. Да пазят нашите сърца, души. Да са нашият рай, когато целият свят около нас е просто един ад и нищо повече.
-Ако беше лесно се обезсмисляше нашата роля в цялата работа. – Всичките животи, които лежаха на плещите на краля, всичките селца и прочие, семейството, ако беше лесно всеки можеше да го прави, но видиш ли, не е за всеки. Макар че на хората им беше все едно кой е крал и кой не. – А и да си на нашето място е преди всичко един театър. Едно представление и нищо повече.
Поех си дълбоко въздух и усетих как въздуха изпълва белите ми дробове, а после бавно ги напуска. Някак ме заболя от това движение. Е нямаше да му обръщам внимание сега. Не и сега.
-Може ли да поговорим по още един въпрос. Очевидно, е че тази тема ви е тежка, затова нека просто я сменим. – замислих се. Какво исках да го питам още? А да. – Става въпрос за Алекзандър. Притеснявам се за него, а той не слуша никой. Бихте ли ме посъветвали какво мога да сторя за него, защото след онази случка не е същия и се притеснявам да не пропадне още повече.
avatar
Samuel Jones

Брой мнения : 44
Join date : 2016-07-28

View user profile

Back to top Go down

Re: I wonder what goes through your mind when someone mentions my name to you - yesterday afternoon

Post by Sponsored content


Sponsored content


Back to top Go down

Back to top


. :: The end :: Archive :: Past

 
Permissions in this forum:
You cannot reply to topics in this forum